— Добре — усмихна се срамежливо тя. — Да те изправим на крака.
Катлийн ми помогна да обуя чифт панталонки за йога и аз я помолих за спортен сутиен и тениска. Никога повече нямаше да си легна гола в тази къща.
— Какво правеше Арън в стаята ти, докато повръщаше гола в кошчето? — попита тихо Катлийн. Нямаше и следа от упрек в тона й.
Въздъхнах и преглътнах.
— Не знам. Мисля, че ме харесва или нещо такова. Но честно, беше арогантно. Да ме докосва, докато спя! Изплаших се. Не е нормално.
Потръпнах при спомена. Очите й се разшириха и веднага си помислих, че май трябваше да си държа устата затворена. Руменина изби по шията й, плъзна се нагоре и обхвана цялото й лице. Веждите й се събраха гневно, а очите се превърнаха в малки цепки. Кожата около устата побеля и тя изсъска като змия:
— Докоснал те е, докато спиш?
— Ами… не е точно каквото си мислиш.
Да, това, което си мислеше, беше точното описание, но не можех да направя нищо по въпроса, не можех да докажа нищо.
— Това е сексуално насилие! Баща му ще пощурее от бяс. — Тонът беше толкова суров и остър, кълна се, можеше да отреже стъкло. Поклатих глава и сложих ръка на рамото й.
— Всичко е наред. Добре съм. Да, беше доста неприлично, но последните два пъти, когато се видяхме, може би сме пофлиртували. Справих се. Всичко е наред. Няма нужда да го правим на голям проблем. Няма да се повтори.
— Миа… — очите й бяха толкова сурови, гневни. Прекъснах я.
— Не, Катлийн. Мога да се справя с това. Не биваше да казвам нищо. Погрижих се да не се повтори. Не се притеснявай за нищо.
Само че това също беше лъжа, но със сигурност щях да се погрижа да не се повтори в мига, в който остана насаме с младия Шипли. Тя пое дълбоко дъх и раменете й се отпуснаха безпомощно.
— Сигурна ли си? Уорън никога не би защитил подобна постъпка. Някой да докосне жена, без да бъде поканен, това е изключено!
— Знам и разбирам — закимах бързо. — Възможно е да съм създала грешно впечатление и той да реагира, но в неподходящо време. Нищо не се е случило, няма пострадали. Добре съм и ще говоря с него. — Приближих се към нея, за да погледне в очите ми и да се увери, че казвам истината. — Ще се справя с това. Вярваш ми, нали?
Тя бавно въздъхна, наклони глава и ме прегърна.
— Добре, но ще ми кажеш, ако имаш нужда от нещо. Каквото и да е. — Потупа ме по рамото, сякаш бях дете. Дали имаше собствени деца? Реших да я питам после, когато нещата се разминат.
— Ще ти кажа — стиснах крехкото й тяло и се потопих в усещането за майчинска прегръдка.
След това тя почисти стаята ми и ме остави сама. Седнах на леглото и зарових глава в дланите си. Колко далеч би стигнало всичко това? Дали наистина щеше да се възползва от мен? Превъртях лентата няколко пъти, на бърза, на бавна скорост, целия сценарий пак и пак. Ако не бях започнала да повръщам, дали щеше да спре? Наложих си да не мисля за това. Ако продължавах, щях само да си причиня сърдечни тревоги и болка, заедно с голяма доза съмнение в самата себе си. Реших да говоря с него при първа възможност. Щях да му кажа, че това, което направи, е абсолютно неприемливо и че каквото и привличане или… и аз не знам какво е имало между нас, от това не бе останала и следа и никога нямаше да се върне.
А сега какво, по дяволите, да правя с тези сънища с Уес? Може би размяната на съобщения онази вечер и алкохолът се бяха обединили и си играеха с подсъзнанието ми? Нали? Но сънят беше толкова реален. Все още можех да почувствам остатъците от възбудата. Изпъшках, извадих телефона си и се обадих на моето момиче.
— Телепатия ли имаш? — въздъхна тя.
— Какво се е случило? — попитах с повишено за пръв път днес внимание.
Жин не беше като другите хора — не започваше отдалеч с празни приказки. Ако беше нещастна, тя си го казваше направо и не измъчваше хората да чакат и да се потят, докато чуят новината. Жинел помълча няколко секунди и после цъкна с език.
— Седя тук с една незапалена цигара и си казвам да не я паля. — Познавах този тон — разкаяние. Стиснах очи.
— Жин, бебо, колко време изкара без тях?
— Три месеца, две седмици и два дни — избълва цифрата, сякаш през цялото това време бе броила дните. По същия начин, по който един алкохолик брои трезвените си дни.
— И се справяш толкова добре. Не го прави. Беше толкова щастлива, когато успяваше да се пребориш. Помниш ли, когато ми писа за онова фъстъчено масло? Колко вкусно ти се видяло, сякаш го опитваш за първи път, защото цигарите вече не повреждали вкусовите ти рецептори.