— Мисля, че е прекалено млада за такова обвързване с някакъв колежански пикльо с надървен пенис.
Свих устни и се замислих как да отговоря на това.
— Ще се погрижа да не се стигне до „бебе фактор“ и вратите за такава вероятност да останат залостени. Но те наистина ще изчакат поне две години. А що се касае до преместването им да живеят заедно, не мога да не изпитвам голяма доза облекчение.
— Ако става дума за пари, ще й изпратя каквото й е нужно, за да изкара годината.
— Не става дума за пари, лельо. Става дума за това, че е влюбена и че с него се чувства сигурна. Къщата ни не е в безопасен квартал, а досега беше там съвсем сама, без татко. Жинел минаваше всяка вечер да я наглежда, но както вече казах, Мади е млада и наивна. Не искам да й се случи нещо лошо. Ако играта на семейство с момчето, което обича, ще я накара да се чувства по-сигурна, аз съм с две ръце за промяната.
Леля Мили въздъхна тежко, но сега като че дишаше на пресекулки.
— Добре. Просто се тревожа за нея.
— И аз. Но всичко е наред. Ще те държа в течение.
— Не забравяй да ме информираш какво става на този фронт.
— Обичам те, лельо Мили.
— И аз те обичам, мое мило момиче.
И затвори. И това ако не беше най-неловкият ми телефонен разговор от доста време насам! Разбира се, голямата новина беше Латин Лав-а. Трябваше да си сваля някои от песните му на айпода си, за да ги послушам в самолета и да разбера за какво пее, преди да се изправя лице в лице със следващото му видео. Единственият проблем беше, че това бяло момиче тук не умееше да танцува. Дори не знаех какво означават подвикванията из дискотеките „Пусни задника надолу, сякаш някой ти го е подпалил“ или „Удари си задника в тавана“, или „Тя пусна задника си до пода с разтворени колене и после по-надолу, по-надолу, по-надолу…“. И какво му беше толкова секси да си удариш задника в пода? Предполагам, да паднеш на колене като за свирка би било много по-горещо танцувално движение, но не можех да си представя деня, в който щеше да стане популярно. Е, какво да се прави. Може би щеше да се наложи да изгледам някое и друго видео в ютюб и да видя дали мога да си ударя задника в пода, без да ставам за смях.
* * * *
Когато подредих дрехите си на леглото, тръгнах на дълга обиколка из имението да търся Катлийн или Уорън.
Първо намерих Уорън в офиса му. Почуках тихичко на вратата, за да не се натрапвам прекалено настоятелно.
— Влез — каза с дълбокия си глас зад тежката масивна дървена врата. Влязох и той вдигна поглед от това, с което се занимаваше. — Готова ли си за полета тази вечер?
— Да. Хей, исках да те питам нещо.
Рунтавите му вежди се повдигнаха въпросително. Подкани ми с жест да седна на стола срещу него.
— Катлийн идва ли с нас?
— Не — поклати глава. — Защо?
Този път беше мой ред да повдигна вежди.
— Просто намирам за много странно, че не вземаш приятелката си със себе си.
Той остави химикала, вплете пръстите на двете си ръце и облегна брадичката си на тях.
— Честно казано, не ми мина през ума, че дори може да прояви желание да дойде.
— Кога беше последният път, когато си е взела почивен ден, ваканция?
Погледът му се зарея замислено към прозореца.
— Не мога да кажа, че си спомням кога е било.
— И кога за последно я изведе на вечеря?
Моментално обърна глава към мен.
— Вечеря? Та тя прави вечеря за мен. Това е част от работата й. Защо да я водя на вечеря?
Затворих очи, поех дълбоко дъх и преброих до десет.
— Уорън, това, което ще ти кажа, ще прозвучи грубо, но е за твое добро и мисля, че можеш да чуеш истината. — Очите му рязко се присвиха и между веждите му се появи дълбока бръчка. Очевидно бе ядосан. — Не се отнасяш добре с нея.
Шокираното му лице ме изненада. Наистина ли никога не се бе замислял за това, което прави с тази жена?
— Не съм съгласен. Катлийн е поела цялото управление на този дом, спи до мен всяка вечер, купува най-красивите цветя, храна…
— Но всичко това е за теб! — Думите ми хапеха, знам. Той отвори уста, но после я затвори. — Извинявай. — Наведох се напред и сложих длан върху неговата. — Уорън, ти я държиш заключена в тая къща като твой служител, а не като твоя приятелка. Не я извеждаш никъде, не й купуваш цветя. — Той отвори уста да отговори, но аз го отрязах. — Ти й позволяваш да купува цветя за къщата. Това е съвсем различно от един друг жест — когато мъжът отиде да избере цветята сам, поднася букета или го изпраща. Това правят мъжете, които се вълнуват за жената до себе си.
Той се облегна на стола.