Стигнахме до кухнята, откъдето се разнасяше приятен аромат на домашно сготвена храна. Изведнъж ми прималя от глад, когато усетих миризмата на розмарин, салвия и на каквото се готвеше на котлона. На плота бе поставена тава с огромно парче печено месо и един мъж, застанал с гръб към нас, го режеше на тънки парченца и после ги нареждаше в голяма чиния като плато. Дребно червенокосо момиченце с огромни сини очи ме забеляза в мига, в който се появих на вратата, и запляска с ръце. Не беше на повече от четири години.
— Тук си! Тук си! — пищеше тя така, както само децата умеят да показват радостта си — с цялото си тяло.
Мъжът се обърна. Господи, бях напълно права! Мейсън след двадесет и пет години!
— Здрасти, татко. Това е Миа. Тя е моята… ам…
Мъжът се усмихна широко и ми подаде ръка.
— Ти си момичето, за което навсякъде пише, че е приятелката на сина ми.
Не бях сигурна как Мейсън иска да ни представи пред семейството си, така че не коментирах тази част с „приятелката на сина ми“.
— Радвам се да се запознаем, господин Мърфи.
— Казвай ми Мик. Така ми казват всички. Освен момчетата, защото ще им нашаря задниците, ако не уважават родителите си.
— Баща ти е страхотен човек — сръгах Мейсън.
— Да, за нещастие, когато е с мен, целият ми чар и самочувствие заминават по дяволите.
— И не забравяй това, момче! Сега нареждай масата.
Мейсън започна да слага масата, а аз се представих на Елинор, която искаше да й казвам Ели. Тя ме разведе из къщата и ми показа всяка една от стотиците си играчки, после стаята си, където всичко беше в стил „принцеса“, с което се гордееше особено много. Огледах стаята. Като дете нямах такива неща. Нямах стая, която да бъде изцяло посветена на нещата, които обичах. С Мади бяхме в една стая и нито аз, нито тя имахме нещо като тема, което да виси по стените или да я украсява, нищо, което да ни дава основание да наричаме онази стая „нашата стая“. Това ме натъжи. Бях пропуснала онази част от живота, наречена „щастливо детство“, или тя ме бе подминала. Но в същото време бях щастлива, че макар Ели да живееше без майка, макар че с отглеждането й се занимаваха само мъже, те правеха всичко за нея.
Сърцето ми се сви, когато Ели сложи на главата ми една корона и каза:
— Един ден можеш да станеш царица. И аз ще бъда принцесата — предложи тя.
Кимнах и притиснах в прегръдка дребното й телце. Тя също ме стискаше силно, когато още едно копие на Мейсън ни прекъсна. Дали някой от синовете изобщо приличаше на майка си?
— Ти трябва да си Миа?
Кимнах и станах от пода. Ели веднага ме хвана за ръката.
— Тати, това е царица Миа, а аз съм принцеса Ели. Искаш ли да си царят или принцът? — попита тя и изгледа баща си със сериозно изражение.
— Искам принцеса Ели да си измие ръцете за ядене и да пусне царица Миа да се върне при царя — отвърна той, очевидно включил се в играта.
Ели вдигна към мен огромните си сини очи, които вероятно бе взела от майка си, понеже всеки мъж в това семейство имаше зелени очи.
— Ще ми запазиш ли местенце до теб на масата, царице? — попита със сладкото си гласче.
— Разбира се, принцесо Ели. За мен ще бъде чест.
Поклоних се за допълнителен ефект, тя запляска с ръце, завъртя се на пръсти и хукна да си мие ръцете. Грамадният мъж с коса като мед и зелени очи ми подаде ръка.
— Извинявам се за всичко това. На Ели рядко й се случва да прекарва време с жени. Аз съм Брейдън.
Здрависахме се.
— Няма абсолютно никакъв проблем. За мен беше забавно. Не помня кога за последен път си играх с деца.
Наистина не можех да се сетя. В семейството ми нямаше деца, никой от приятелите ми нямаше деца. Е, две от новите ми приятелки чакаха бебета, а докато бях в Чикаго, в семейството на Тони и Хектор, тези с децата не се навъртаха около нас кой знае колко много. Така че това беше първият път от доста години, когато прекарвах времето си насаме с дете. И беше забавно. Много забавно.
Брейдън ме поведе към масата, седнахме и се заприказвах с бащата и двамата братя. Когато цялата храна беше наредена на масата, през задната врата нахлу мощно торнадо. С раница. Закова на място, пусна раницата, а вратата зад него се блъсна.
— Мамка му, Мейс, приятелката ти е баси секси парчето! — викна високото червенокосо момче със зелени очи, същият цвят като на всеки един мъж в това семейство.