— Какво се е случило с Мейсън? — попита все така разтреперана, след като полека започна да се превръща в онази Рейчъл, която познавах и която считах за своя приятелка.
— Претърпял е злополука с колата с още няколко от бейзболистите. Има сътресение, но ще го пуснат след няколко часа. Още не съм го виждала. Искаше теб, питал е за теб, така че целта ми беше да те намеря.
Тя хълцаше непрекъснато и едва си поемаше въздух.
— Искал е мен?
Кимнах и я прегърнах през раменете.
— Рейчъл, кълна се, нищо не се случи между нас. Бяхме пияни. Много пияни. Нямах никаква идея, че не си лягам в моето легло. Просто сме се стоварили пияни върху неговото и сме заспали. Това е. Нищо друго.
Очите й се затвориха и сведе глава.
— Вярвам ти.
Поех дъх с пълни гърди. След толкова много дни мъки и самообвинения, имах нужда от тази свежа глътка кислород.
— Слава богу. Мейс беше напълно изгубен без теб. Мислеше, че те е загубил завинаги.
— Но това не означава, че ни е писано да сме заедно, Миа. Както вече казах, когато го видях с теб, очите ми се отвориха и проумях. Той не може да бъде с някаква жена, която има кариера и ходи на работа. Той трябва да бъде със забавна жена, която да може да лети с него из цялата страна, да го поддържа, да бъде винаги до него. Няма да мога да направя това. Не и толкова всеотдайно.
— Шегуваш се, нали? Та ти работиш за компанията, която го представя пред обществеността. Ти си тази, която го мотивира и му намира всички тези спонсори. Точно ти, а не някоя друга, трябва да си близо до него. Сега той има нужда да си до него много по-често. Постоянно дори.
Тя наклони глава на една страна.
— Има го и това… — Тръпки ме побиха от вълнение. Успявах да се докопам до твърдоглавото й съзнание.
— А кой ще го пази да не се излага като маймуна по всички тези официални срещи? Сама видя колко е зелен в тези работи, чак е смешен. Ако не беше ти, щяха да се възползват от него и да го глътнат за без пари и то за секунди. Единствената причина да успее със спонсорите, беше ти. Сега, когато му предлагат сделки от всички страни, а и със сигурност ще идват още предложения, ще има нужда от човек, който да работи само за него. Убедена съм. И този човек си ти. Той има доверие единствено и само на теб.
Тя махна кичурите коса от очите си и изправи рамене.
— Права си. Сега щяха да са го взели за без пари. Прекалено е наивен и не обръща внимание на такива неща, а и обича да дава. Макар да не го прави заради парите, защото той обича спорта, онези се опитваха да го минат за много малка сума.
— Точно! И ти знаеше, че е така. Именно ти, Рейчъл. Не друг. Ти си момичето за него.
Очите й блеснаха с една нова увереност в собствените й качества и достойнства.
— Трябва да отидем да го вземем — каза тя.
Двете се разбързахме и тръгнахме към вратата на бара.
— Брейдън, ще ти се обадя, когато разбера какво става. — Той повдигна брадичка в неговия особено привлекателен мачо стил и само с един жест успя да каже без думи нещо от сорта на „ясно, нямай грижа“. — И нека Мейсън да плати за напитките.
— Вече са на сметката му — засмя се той. — Плюс тази — вдигна бирата в ръката си и жадно отпи.
Поклатих глава и излязох от бара.
* * * *
В болницата беше лудница. Някакъв тир се бе обърнал на магистралата и бе предизвикал верижна катастрофа, в която се бяха нанизали четиринадесет коли. Навсякъде се мотаеха хора с превързани глави, ръце, крака. Разбързах се към гишето за информация.
— Аз съм Миа Сондърс. Тук сме за Мейсън Мърфи.
Жената погледна в компютъра и каза:
— Преместен е във времена стая. 130 на второ ниво.
Благодарихме, тръгнахме към асансьора и зачакахме безкрайно дълго.
— Остави тая работа — казах и хукнахме по стълбите.
Два етажа по-нагоре вече търсехме стаята му. Когато я намерихме, и двете забавихме крачка. Хванах я за ръката и в рамките на този кратък миг почувствах как се свързвам с нея. Както се свързват сестри или най-добри приятели, когато си изпращат позитивна лечебна енергия. След няколко бавни вдишвания се обърнахме към вратата и я отворихме. Аз влязох първа, Рейчъл тихичко пристъпи след мен.