— Сине, ако тази красива дама е приятелката ти и ако я обичаш така, както казваш, убеден съм, че и аз ще я обикна. Но ако ме излъжеш още веднъж, ще ти нашаря задника и ще те боли повече, отколкото след тази катастрофа. Чуваш ли ме?
С Рейчъл се засмяхме, а Мейсън се намръщи.
— Да, татко. Чух те.
* * * *
Беше рано. Слънцето все още не бе пробило към хоризонта. Закопчах ципа на куфара си и тихичко го свалих на долния етаж. Мейсън и Рейчъл спяха в неговата спалня. След като го пуснаха от болницата, баща му дойде с нас и вечеряхме късно. Казваше, че трябва да нахрани болните. Разбира се, Мейсън не беше болен. Беше претърпял злополука, но никой от нас нямаше намерение да спори с баща му. Имах чувството, че Мик само си търси оправдание да свърши нещо из къщата, за да прекара повече време със сина си и да се увери, че е добре.
След като вечерята бе наредена на масата, всеки един от братята мина да ни види. Шон с новата си приятелка, но не онази, която ми показа на снимка предишния път, когато се видяхме. Но пуберите са непостоянни, както всички знаят. За бога, та аз самата бях такава. Всеки месец нов мъж, без да знам къде ще бъда другия месец, без да знам кой ще е следващият.
Братята му останаха толкова, колкото им беше нужно да си направят майтап със злополуката и с това, че се е оказал с две гаджета, което караше Рейчъл да се чувства ужасно неловко. Е, не беше свикнала с клана Мърфи и с начина, по който показваха внимание и загриженост, но знаех, че рано или късно ще им свикне. Ели щеше да свърши страхотна работа. Малката вярваше с цялото си сърце, че Рейчъл е истинска царица, а не само на игра. Може би заради сладкия й вид и русата коса. Царица като баба й Елинор с нейната класическа царствена красота.
Имах усещането, че тези двамата ще останат заедно за вечни времена и след всичко, което се случи накрая, бях убедена, че и в бъдеще ще се чуваме и виждаме.
Минах през тъмната къща, направих си кафе и започнах да пия на малки глътки, загледана през прозореца. Времето ми с Мейсън беше интересно. Много повече от интересно. Прекарах страхотно, докато гледах мачовете, запознах се с бейзболистите, опознах живота на жените и гаджетата им, но най-вече видях как работи един екип на живо. Това бяха мъже, които се поддържаха във всичко и играеха като прецизно настроен музикален инструмент. Нямаше по-важен или по-незначителен играч — всички бяха еднакво ценни. И всички до един безобразно красиви. Сега бях още по-влюбена в „Ред Сокс“, отколкото преди да дойда тук. Щяха да ми липсват и момичетата от СИГ. Те си имаха своята собствена лига и бях щастлива, че за месец станах част от живота им. Сара, Морган и, разбира се, Крис не бяха жени, които можеш лесно да забравиш. Те бяха добри момичета и поддържаха мъжете си с всичко, което имат.
Тихичко се помолих всички да са добре, здрави и щастливи. Но най-важното беше, че успях да събера тези двамата горе. Гледах как двама души се приближават един към друг, как се влюбват. Двама, които не вярваха, че са подходящи един за друг, разбраха, че единственото, което не можеше да проработи при тях, бе да са разделени един от друг. В крайна сметка, те истински се допълваха. Бяха ин и ян. А аз бях безкрайно щастлива, че Мейсън каза сбогом на свинските си маниери и начин на живот.
Сега си мислех, че това е бил неговият начин да вдигне една непробиваема стена около себе си, която да отблъсква достойните жени, защото не бе вярвал, че истински заслужава момиче от висока класа. Когато направи тези промени и започна да живее за себе си, когато започна да осъзнава истините за себе си, да намира себе си и да разбира къде се намира в голямата схема на нещата, беше по-лесно да осъзнае, че не се налага да слага маски и да се крие. Можеше да рискува да бъде истински. И когато го направи, това отприщи цял нов свят. Един свят на щастие в лицето на една сладка малка жена, легнала до него и готова да се грижи за него във всяко едно отношение: бизнес, работа, физически, психически, емоционално. За Рейчъл мога да кажа, че трябваше почти да го загуби, за да осъзнае коя е самата тя и че е напълно достатъчна и достойна за мъж като Мейсън. Жената, която Рейчъл показваше пред света, бе същата жена, в която той се влюби, същата жена, с която бях убедена, че ще измине пътеката към олтара.
Допих кафето си и извадих персонализираните си листове и химикалка.
Мейсън,
Това, което не знаеш за мен, е, че не обичам да се сбогувам. Мразя сбогуванията, защото хората са тъжни и се чувстват неловко. Ето защо те напускам, докато все още си в ръцете на жената, която обичаш. Жената, която ти е писано да обичаш. За мен е чест, че избра именно мен за твоя приятелка, макар и само за пред хората. Този месец се забавлявах така, както не се бях забавлявала от години. И научих много нови неща. Това, което ще взема със себе си, е новото познание, че винаги трябва да показваш най-доброто от себе си и че човек е отворен за възможностите, които са точно под носа му. Че е важно да поемаш рискове, ако искаш да постигнеш своето собствено щастие, а хората прекалено често потъват в рутината на ежедневието или се заблуждават, че животът, който имат, не може да стане по-добър, независимо че осъзнават, че така не са щастливи.