Ти избра щастието, което за теб се яви в образа на една сладка красива блондинка. Отдай й заслуженото. Тя самата поема рискове, като ти се отдава напълно.
Рейчъл, грижи се за него. Той има нужда от силна жена, която няма да му търпи простотиите. И ти си тази жена. Знам го.
И двамата ще ми липсвате и ще мисля за вас. Благодаря ви, че ми показахте какъв може да бъде животът ми, ако избера да бъда щастлива. Вярвам, че един ден ще намеря това, което ми е било писано да имам. И когато го намеря, ще бъде в подходящото време. И тогава няма да го изпусна. Никога.
Никога не се пускайте. Никога не се губете.
C цялата ми любов,
— Миа
Оставих бележката на плота в кухнята, изтърколих куфара си през вратата и по стълбите пред къщата и спрях такси.
— Международно летище „Лоуган“.
Градът летеше край мен, докато слънцето бавно се плъзваше към хоризонта и багреше небето в нежно синьо и златисто. Беше хубав месец. Бейзбол, Мейсън, Рейчъл и момчетата от отбора. Беше страхотен месец. Освен това имах възможността да организирам благотворително набиране на средства и да помогна на жени, които се бореха с рак на гърдата или бяха застрашени от болестта. И събитието беше зашеметяващо и много успешно. Бих определила този месец като незабравим.
Таксито спря пред летището, чекирах се, намерих „Старбъкс“, седнах да пия още едно кафе и да изям едни лимонови хлебчета. Нещо не ми даваше мира, постоянно ме глождеше и мислите ми не ми даваха покой, ядяха ме. Извадих телефона си и сърцето ми спря да бие. Имах съобщение от Уес. Не бяхме говорили, откакто му затворих преди две седмици.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Все още ли сме приятели?
Дълго мислих върху думите му. Все още ли бяхме приятели? Любовници, да… Приятели… преди да разбера, че спи с Джина, бих казала „да“. Определено. Приятели с екстри. Абсолютно.
Замислих се за Жин и за това, което ни правеше толкова близки. Доверие, минало, общи интереси и виждания. Но в крайна сметка всичко опираше до това какво би бил животът ми без нея. И отговорът беше: кошмарен. Бих била напълно изгубена без котвата на това приятелство. Дали и с Уес беше така? Отговорът безспорно беше „да“. Със сигурност знаех, че ако се обадех сега на Уес и му кажех, че се нуждая от него, би зарязал всичко, би се метнал на първия самолет и би дотърчал при мен. Същото важеше за Тони или Хектор. Дори Алек би го направил. Мейсън със стопроцентова сигурност. Защото те всички бяха мои приятели. Хора, които споделяха частичка от живота ми, на които дадох частичка от себе си, които бяха в душата ми. Те бяха отпечатъци от стъпките ми по пътечката на моя живот.
Отговорих със забързани пръсти:
До: Уес Чанинг
От: Миа Сондърс
Да. Винаги ще бъдем приятели. Не мога да си представя живота си без теб.
Минах през летището, взех списание и зачаках пред изхода за самолета, когато телефонът ми пак завибрира.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
И аз изпитвам същото. Има ли все още място за повече или съм те загубил завинаги?
До: Уес Чанинг
От: Миа Сондърс
Никога не можеш да ме загубиш. Засега продължаваме всеки по пътя си.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Придържаме се към плана
До: Уес Чанинг
От: Миа Сондърс
Да.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Кога мога да те видя пак?
До: Уес Чанинг
От: Миа Сондърс
Следващия път, когато е писано да ме видиш.
И след това съобщение изключих телефона си и се качих на самолета за Вегас. Два дни с най-добрата ми приятелка и със сестра ми бяха точно това, от което се нуждаех, за да се подготвя за месец в Хавай. Нямах търпение. Слънце, сърф, лосион против изгаряне.