Когато се вълнуваше, сестра ми винаги пищеше като дете. И сега не беше по-различно от всеки друг път. И след писъка ме помете с високото си тяло в коридора. Стиснах я силно, едва успях да се задържа за нея, за да не падна.
— Бебето ми, така ми липсваше! — притисках грациозното й гъвкаво тяло с все сила.
Бяха минали почти два месеца, откакто я видях, и усещах как формите й се променят, как губи детската си фигура и се налива като истинска жена. Гърдите й определено бяха пораснали и тазът й се бе налял, заоблил, по него имаше месо. Отдръпнах се леко назад и я погледнах настойчиво в очите. Онази огромна усмивка, която така обожавах, правеше лицето й още по-ангелско.
— Най-красивото момиче на света, но само когато се усмихва — казах.
Това бяха думите, които й бях повтаряла преди почти едно десетилетие. Прелестна руменина заля бузите й и ме придърпа в още една силна прегръдка. Сякаш не искаше да ме пусне.
— Какво има? — сложих ръце на бузите й и я погледнах изпитателно в очите.
Мади поклати глава и два дълги кичура паднаха над очите й.
— Нищо. Просто съм безкрайно щастлива, че си у дома. Направих ти любимото ядене.
— Надушвам го. — Точно в този миг стомахът ми реши публично да обяви колко съм гладна и изръмжа недоволно.
— Супата е готова — обяви Мади и ме задърпа за ръката към кухнята. Жинел влезе след нас.
Да, това беше хубаво. Да си у дома. Точно от това имах нужда.
* * * *
— Заминаваме за Хавай? — викът излетя в кухнята, удари се в стените и за малко да счупи прозорците.
— Господи! По-спокойно! — сложих ръце върху ушите си.
— Ти майтап ли си правиш, момиче? Заминавам за Хавай! Не съм излизала от Невада освен един път да те видя в Калифорния, а сега ще пресека шибания океан с китове и всякакви безобразно красиви неща! — продължи да пищи Жинел и отпи от бирата си, след което набута още едно парче дъвка в уста. Знам, отвратително е, но реших да не споменавам нищо за тази доста съмнителна комбинация от вкусове, защото поне не пушеше, а това беше страхотен напредък.
Отпих от бирата си и я оставих върху старата сгъваема пластмасова маса.
— Успокой се вече. Да, плащам за двете ви да дойдете този месец до Хавай. Трябва да се разберете помежду си кога ще е най-удобното време за двете. Елате за седмица примерно. Ще сме във вила на морето. Дават ми я. — Вдигнах ръка да ги спра, преди да са ме прекъснали за кой ли път. — Не, не знам какви са условията, така че може да се наложи трите да спим на едно легло, но си мисля… Хей, едно безплатно пътешествие. Нали така?
— Мамка му, да, да! Ще спя на шибания под.
— Жин — въздъхнах недоволно, — спри с цинизмите, когато Мади е с нас. Исусе!
— О, моля те, не съм малко момиче! Всъщност от миналия уикенд съм вече официално жена. — Тонът на Мади беше спокоен, информативен и изобщо не беше нещо, което исках да чуя от устата на малката си сестра.
— Мадс… — прошепнах.
Тя сви устни, усмихна се срамежливо и прокара пръст по ръба на масата.
— Може ли да говорим за това по-късно? — попита тя и погледът й отскочи към Жинел.
Затворих очи, с ръка бутнах бирата си, но Жин я хвана навреме.
Макар че Жин беше като моя сестра, тя и Мади не бяха чак толкова близки. Обичаха се, но приятелството им не беше като нашето и не си споделяха всичко. Не беше и като сестринските отношения между мен и Мадс. Жинел погледна часовника си, сякаш бързаше за някъде.
— Я виж ти кое време е станало! Трябва да тръгвам! — каза необичайно високо. — Изглежда ще трябва да ходя на пазар за нови бански. О, да, и утре в един часа имаме запазен час за спа, за да оправим всичките ти увиснали кожи и косми, и други работи и да те вкараме в ред. Пак трите. Яко, нали?
— Жин, благодаря ти. За всичко. Знаеш, че го казвам от сърце… — започнах, но естествено Жинел не се беше обидила от желанието на Мади да говори с мен насаме. Както винаги бе по-печената приятелка. Тя ме прегърна, разроши косата на Мади и я целуна по челото.
— Ще се видим утре, кучки.
— Чао! — казахме с Мади в един глас.
Напрежението в стаята се сгъстяваше, но не заканително грозно. Беше по-скоро онова настроение, което предхожда думите „Имам да ти казвам разни неща и знам, че няма да ти харесат“.
— Не предполагах, че ще се случи и не очаквах… — започна Мади и очите й се наляха със сълзи. — Исках да говоря с теб преди това, но прекарвахме страхотно, толкова се забавлявахме и той ме обича, и аз го обичам… и…
Сложих длан върху ръката й и я погледнах в очите.
— Как… беше?
Тя облиза устни и повдигна глава.
— Болеше. Прокървях малко, но той беше много бавен и внимателен. Толкова се стараеше да не ме нарани, че трепереше от усилието да не бърза. Страхуваше се да не ме заболи. И наистина боля, но само за малко.