Усмихнах се. Сълзи напълниха и моите очи и се търкулнаха по бузите ми. Моето бебе, малката ми сестричка бе пораснала.
— Хареса ли ти?
Тя моментално кимна.
— Правихме го още два пъти след това — засмя се срамежливо тя. — И тогава беше милион пъти по-добре от първия.
Засмях се и кимнах. Знаех точно за какво говори.
— Как е връзката ви сега? Все така ли няма проблеми?
Очите й блеснаха като торта, на която бяха забучени стотици пламнали свещички.
— О, да, той е толкова мил! Всеки ден ми казва, че съм най-красивото момиче, колко много ме обича, как един ден ще се оженим. — Тя плесна с ръце и се загледа замечтано в голата стена. — Той е всичко, Миа. Всичко, което някога съм искала. Всичко, което си ми казвала да търся, и аз го намерих, и затова направих тази голяма крачка. Едва ли някога бих могла да бъда по-щастлива.
Скочих от стола и я прегърнах. Исках да я усетя близо до себе си.
— Толкова се радвам за теб и че преживяването не е било неприятно. Щастлива съм, че мъжът, с когото си решила да бъдеш, те обича. И той те обича, нали? Обича те заради истинската красота в теб, не само заради красивото ти лице и тяло?
Мади кимаше с глава като обезумяла. Погалих я по косата.
— Да, така мисля. Всъщност той иска да говори с теб. Казах му, че няма да е тази вечер, но той каза, че ако имаме желание, можем да отидем в дома на родителите му за вечеря. Те искат да се запознаят със семейството ми и… Е, ти си моето семейство.
Нова мощна вълна на омраза и презрение се разля във вените ми. Омраза към майка ми, която ни изостави. Тъга, че баща ми не можа да си събере ума и да се стегне, за да бъде до нас, когато имаме истинска нужда от него за най-важните събития в живота ни. Ако не за мен, поне за Мадс. Тя бе тази, която заслужаваше да има тези неща.
Обвих лицето й с длани и я целунах нежно по устните.
— Ще се радвам да се запозная с родителите на приятеля ти и да седнем да си поприказваме и с момчето.
Лицето й отново грейна и пак си помислих, че тази светлина може да огрее стотици градове. Тя скочи и тръгна към кафеварката. Метна няколко лъжици безкофеиново кафе и се залюля в ритъма на песен, която само тя чуваше.
— Това е повод за истинско празненство… шоколадово празненство.
— Звучи страхотно, бебето ми. Мечтая си за тоя шоколадов пай с череши от последния ми рожден ден, когато го направи пак специално за мен.
Тази нощ говорихме съвсем по сестрински, разказвахме си за всичко, което се е случило. Разказах й за всеки ден с клиентите си и колко много ги обичам. Но тя бе най-силно впечатлена от историята за Мейсън, понеже беше върл фен на „Ред Сокс“. Знаех, че тениската, подписана лично от него, шапката, както и автографът върху снимката му щяха да я подлудят. За нея това щеше да бъде най-фантастичният подарък. Разбира се, й обещах да я запозная с него, както и с всички момчета от отбора, ако ни се отдадеше такава възможност. И когато се заговорихме за Уес, аз… казах си всичко. Предполагам, съм имала нужда точно от това — да споделя с някого.
— Копеле! — изпсува тя, когато й казах как кинозвездата, която играе главната роля във филма му, е вдигнала телефона му и че после той ми е признал, че я чука.
Поклатих глава.
— Хубаво е, че мислиш така, но помисли пак. Дали е редно Уес да ме чака да си оправя нещата, да разбера какво искам, да се забавлявам с всички останали мъже, с всеки мъж, когото пожелая, а той да седи в Калифорния и да пали свещи?
Сега лицето й беше замислено.
— Не, не е честно — призна накрая.
— Не, не е. Не мога да кажа, че не ме заболя, и седмица-две ми беше доста криво, но накрая проумях. И на всичкото отгоре към края на месеца се видях с Алек и… от дума на дума… нещата пак отидоха натам.
Веждите й се събраха.
— Какво искаш да кажеш? Какво от дума на дума? Накъде са отишли? Как изобщо е разбрал, че си в града?
Загледах се в нищото и отпих от кафето си.
— Хм… подробностите ми се губят — отвърнах, но тя не се хващаше на такива плоски лъжи.
— Не мога да повярвам! Обадила си се на Алек, за да се ковнете, нали? — Да, обвиняваше ме, но в гласа й имаше и опит за шега.
— „Да се ковнем“? Не знам дори какво означава тоя жаргон. Доколкото ми е известно, изразът е „покана за секс“. И повярвай ми, мила сестричке, че този мъж може да отправя такива покани за секс, на които нито една жена не може да устои.
Облегнах се с чувство на огромно задоволство, признах си всичко и натъпках в устата си хапка от второто парче шоколадов пай. Тя се изкикоти съвсем по момичешки, а това ме накара да се разсмея. Беше толкова млада и наивна, така далеч от истината за нещата в живота. Силно се надявах този неин приятел да е свястно момче, което си държи на думата и държи и на нея, и че няма само да се възползва от нея заради секса. Е, щях да разбера на другия ден, когато се видим с родителите.