Гърдите ми се свиха от леко чувство на безпокойство. Така ли се притесняват всички родители, когато се срещат за първи път със семейството на гаджето на детето си? Все пак момчето не предлага брак или нещо такова. Щеше да бъде само една вечеря. Така правят нормалните семейства, нали? Нямах никаква идея какво да очаквам.
По-късно, когато най-сетне се добрах до леглото, извадих телефона. Исках да се свържа с Анджи, сестрата на Тони. В Чикаго се бяхме сближили и ако на света имаше човек, който да знае всичко за тези семейни неща, това беше тя.
До: Анджелина Фазано
От: Миа Сондърс
Анджи, Миа съм. Извинявай за късното съобщение. Един въпрос към теб. Когато родителите на момчето поканят родителите на момичето на вечеря, това голямо събитие ли е? Или?
За моя изненада, тя отговори веднага. Погледнах часовника. При нас беше три сутринта, а при нея пет.
До: Миа Сондърс
От: Анджелина Фазано
Хей, как си момиче? Странен въпрос, но да, обикновено е официално събитие. Искат да се уверят, че момичето е подходящо за сина им, като огледат родителите. Защо питаш?
Мамка му! Реших на другия ден да се обадя на Хектор и да го питам какво да облека. Той щеше да знае. Първо и най-важно — да изглеждам като сериозна, нормална по-голяма сестра. Отговорна и… всичко както си му е редно. Не споменавай нищо за работата си. Не споменавай, че пияницата, който ти е баща, е в дом в кома, след като е бил пребит от бившето ти гадже за дълг, който не може да изплати, и че е профукал всички тези пари из казината.
Господи, дори в собствената ми глава звучеше ненормално.
Изпъшках и написах отговора си.
До: Анджелина Фазано
От: Миа Сондърс
Първото гадже на сестра ми. Не питай!
До: Миа Сондърс
От: Анджелина Фазано
Не искам да съм на твое място. Ха-ха.
Глава две
След като цял ден бяхме подложени на процедури за разкрасяване, сякаш бяхме истински холивудски звезди (и дори с Жин за малко си представихме, че наистина сме такива), последното нещо, което исках, беше да вечерям с някакви непознати хора. И още по-малко ми се искаше тези непознати хора да търсят недостатъци в гените на семейството ми. Убедена съм, че поне сто пъти изръмжах недоволно, докато се приготвях за събитието. Голямата вечеря с родителите на гаджето на сестра ми.
Мади обаче летеше из къщата, спираше пред огледалото през пет минути да приглади красивата лятна рокля и да прибере зад ушите си някой несъществуващ „изпаднал“ кичур. Косата й бе прибрана на стегната опашка. Момичето беше безгрижно като волна птичка. Беше млада, красива и спокойна.
Във Вегас в края на април беше достатъчно топло за летни дрехи. Всеки слънчев топъл цвят й стоеше като създаден за нея. Огледах я. Обикновено момиче от Вегас, от обикновено семейство. Един ден щеше да стане прекрасна съпруга в покрайнините на града и да направи някого най-щастливия мъж на света. Сестра ми винаги бе искала да се задоми, да има бяла ограда край дома си и една дузина деца. Съвсем противоположното на всички мои мечти.
— Я ми припомни какво специализира Мат? — попитах, докато навивах последния кичур от дългата си черна коса.
— Наука за растенията. Помниш, нали? — въздъхна тя, седна на дивана, сложи дланите си една в друга.
Кимнах и я погледнах в огледалото.
— Ти реши ли какво искаш да специализираш? Помня, че преди два месеца се луташе из всички науки и не беше решила. — В съзнанието ми се въртеше само едно изречение: „Моля те, не казвай патология. Не и патология. С какво се занимава сестра ти? О, знаеш, реже трупове“.
Лицето ми се изкриви в кисела гримаса, но веднага я прикрих. Не биваше да влияя на решенията й. Колкото и да ми се искаше да вземам основните решения вместо нея, трябваше да й дам свободата да избира сама. Поне някои решения трябваше да са нейни. Малката ми сестра бе пораснала и беше време да започна да се държа с нея като с жена, а не като с дете.
Тя пое дълбоко дъх и промълви:
— Реших. Биохимия.
Обърнах се към нея и започнах да се чудя какво, по дяволите, е това. От наименованието беше ясно, че има общо с биология, но не означаваше, че непременно ще реже трупове.