Не можех да чакам повече — обух бял бански, взех една кърпа и тръгнах към водата. Беше минало ужасно много време, откакто за последно бях на брега на океана. И тогава бях с Уес.
Уес.
Не, нямаше да се подхлъзна в тази посока. Когато кацнах на летището във Вегас, имаше снимка на Джина Делука в един от таблоидите със заглавие „Новата любовна интрига около Джина“ и на снимката под заглавието холивудската знаменита красавица обядваше не с кого да е, а с моя Уес. Е, не с моя Уес, а с Уес. Но преди да има нея, аз имах него, така че по право това го правеше мой, нали? Но пък тя го имаше сега, а притежанието на даден обект е девет десети от закона. Какво, по дяволите, си мислех? Аз не притежавах Уес и той не притежаваше мен. Той можеше и да притежава част от сърцето ми… и това дори не беше сигурно, но това не означеше, че притежава цялата енчилада. Двамата си разяснихме това положение много добре и макар че все още имаше чувства, ние се споразумяхме да оставим тези чувства на заден план и да продължим да живеем живота си. И точно това имах намерение да направя — да живея живота си. Пуснах кърпата върху пясъка на около десет метра от океана и се загледах в аквамаринения цвят на водата. Беше толкова чиста! Дъното се виждаше кристално ясно дори на тридесет метра навътре, преди да се навлезе по-дълбоко във водата.
Забелязах един самотен сърфист в черни къси гащи, който майсторски се изкачваше по вълните, а някои от тях бяха доста високи. Определено беше луд, но и знаеше какво прави. Погледах го. Бях омагьосана от движенията му. Мъжът улови няколко високи вълни, завъртя се във въздуха на 360 градуса, и се приземи върху борда. След няколко секунди улови една вълна във формата на буквата А, и се пусна по нея като професионалист.
Не след дълго сърфистът се плъзна към мен върху една полегата дълга вълна. Всичко се случваше като на забавен каданс. Докато ме доближаваше, първото нещо, което забелязах, бяха черните мастилени извивки от рамото до глезена. После очите ми обходиха мокрия гладък и хлъзгав от солената вода гръден кош. Най-масивните мъжки гърди, които някога бях имала удоволствието да видя. Тони беше най-големият мъж от клиентите ми, но дори и той изглеждаше дребен пред този великан. Мъж като Тай Нико можеше да накара жена като мен да се почувства миниатюрна, въпреки че бях метър и седемдесет и с не съвсем слабо тяло, имах добри извивки и носех голям размер сутиен заради едрите цици. А аз обичах да се чувствам малка.
Бордът му стигна до брега и той скочи от него по начин, който подсказваше, че го прави всеки ден, наведе се и грабна сърфа си. Носеше го под огромния си изпъкнал бицепс, сякаш носеше вестник.
— Хей, хаоле — подвикна, а аз присвих очи.
Да проверя в Уикипедия какво значи хаоле.
— Не те познах в началото. Много си добър — посочих с брадичка към океана. Или просто се опитвах да си намеря причина да спра да гледам като изтървана и да започна да контролирам лигите, които със сигурност видимо течаха, докато гледах божественото му тяло.
Той се засмя и изваяната му челюст се размърда леко.
— Би трябвало да съм добър. В дните, когато не работя като модел или ако не работя със семейството си в шоуто, уча хората да карат сърф.
— Ти? Инструктор по сърф ли си?
— Защо питаш? Искаш ли един урок? — гласът му беше привлекателен, съблазнителен, подканващ.
А сега бе мой ред да отвърна на флирта.
— Ти ще ме учиш как да обяздя едно дърво? — повдигнах изкусително вежда. Устните му се издадоха апетитно напред и после леко ги присви, докато погледът му се разхождаше по почти голото ми, в оскъден бял бански тяло и с всички сочни извивки на показ.
— Ще те науча как да яздиш цял ден и цяла нощ, гърли.[3]
Когато каза думата „гърли“, не ми прозвуча така, както се обръща едно момиче към най-добрата си приятелка, а по-скоро като животински рев. Начинът, по който това „грррр“ се изтърколи от устата му, предизвика няколко верижни реакции в тялото ми, които доведоха до сластна топлина по гръбнака ми, пръстите на краката ми се извиха надолу, а бедрата ми конвулсивно се притиснаха едно в друго със сладка болка между тях.
— Така ли? И все още ли говорим за сърф? — реших да отговоря на блъфа му. Исках да прозвучи игриво, макар че да поиграеш с него на други игри, не само на размяна на реплики, би било много по-забавно. Аз и вагината ми вече бяхме гласували сто процента за участие в такива игри.
— Ти как мислиш? — тъмните му очи буквално почерняха. Похот и страст се въртяха на спирали в тези индигови дълбочини и либидото ми заподскача и затанцува патешкия танц. „Или върви към голямата цел, или се прибирай у дома.“ Така казват хората, а аз определено се бях прицелила в голяма цел и мислех да я превърна в основна тема на пребиваването си в Хавай, преди да си ида у дома или където и да било другаде.