Тай плъзна ръка надолу по гърба ми, после нагоре, зарови пръсти в косата ми и леко масажира главата ми. Убедена съм, че измърках като котка под талантливите му ръце.
— Харесва ли ти така, хаоле?
Подпрях брадичка върху гърдите му и прокарах пръст по мастилото върху сърцето му.
— Какво означава „хаоле“?
Той се усмихна, наведе се към мен и притисна устни към челото ми. Беше невероятно сладка целувка за човек, който досега ме бе обръщал и разкатавал във всички посоки като доминант в БДСМ клуб. Или пък не. Не можех да правя такова сравнение, при положение че не знаех абсолютно нищо за подобен вид връзки, но този мъж дълбоко в себе си със сигурност беше доминантен.
— „Хаоле“ означава чужденец.
— Много повече ми хареса „гърли“ — възнегодувах и захапах зърното му.
Гръмкият му смях изкънтя в ухото ми и разтърси цялото ми същество до основи, и вече започвах да усещам как желанието ми се разбужда за пореден път. Само от смеха му. Човече, май загазвах с този мъж.
— Ще го имам предвид, гърли — каза с онзи тембър и леко изръмжаване, които започвах да обожавам.
Той ме вдигна и погълна устните ми. Беше ми станало пределно ясно, и то само за малкото време, което прекарахме заедно, че Тай изцяло се отдаваше на едно-единствено нещо: да доставя удоволствие. И тази целувка сега бе изпълнена с такава жар, сякаш се състезаваше за награда, която вече знаеше, че ще спечели.
Глава четири
Колкото и да е странно, така и не използвахме презерватива, както бяхме планирали, защото когато целувката ни се разгорещи, някой му се обади. И после телефонът продължи да звъни десетки пъти. Очевидно неделната вечеря в семейството на Тай беше голяма работа. И сега, след само един ден познанство с Тай, което се състоеше предимно от това да си правим свирки един на друг, щях да се запозная с цялото семейство.
— Сега, трябва да знаеш, Миа, че семейството ми са супер печени хора. Най-печените, най-готините. Обаче ти си бяла и не си оттук, а от континента. Така че ако направят коментар, че си хаоле, просто го приеми спокойно. Нашият народ е много горд с културата, с историческото си наследство и със семейната си линия и традиции. Ще се отнесат с теб мило, ще те посрещнат с отворени обятия, стига да не… си помислят, че имаме сериозна връзка.
— Това няма да е трудно. Ние нямаме такава. Аз съм тук само за месец и за да върша работа. Точка. С радост мога да потвърдя това. Ако имаме лека закачка — ударих го леко по бицепса, — това е само бонус. Нали така?
Устните му се извиха в такава съблазнителна усмивка, че ми се искаше да я погълна с уста.
— Правило си разбрала. Сега да вървим у дома. Първо ще те запозная с баща ми, после с братята ми и накрая с майка ми.
Веждите ми се събраха от изненада.
— Защо майка ти е последна?
— Ние пазим най-хубавото за накрая — поклати той глава.
Мина ми през ума, че го казва, за да не го изритам в топките.
Когато пристигнахме, бях, много меко казано, изненадана. Не знам защо очаквах да видя нещо в… племенен стил. Този дом обаче бе боядисан в синьо като небето и опасан с голяма бяла подредена веранда. Просторни зелени морави с палмови дървета навсякъде край къщата. Имаше голяма алея за коли, която също опасваше къщата, и на нея бяха паркирани не по-малко от двадесет коли. Двадесет! За семейна вечеря. Ако поканиш цялото ми семейство на семейна вечеря, всички можем да дойдем в една кола.
В мига, в който се изкачвахме, вече се чуваше оглушителен шум. Отвсякъде кънтяха гласове — от къщата, както и някъде зад нея. Може да се каже, че бях пометена от най-красивия звук на света — човешки смях от всички посоки.
Радост. Точно това изпитах, когато влязохме в модерния дом — суперлуксозна плантация — разположен в самото сърце на острова Оаху. Тай безмълвно ме водеше напред за ръка, минавахме от стая в стая. Навсякъде имаше хора. Всички вдигнаха погледи към нас. На лицата им с цвят на кафява захар грееха усмивки. Никой не ме наблюдаваше укорително, само може би с известна доза любопитство.
Най-сетне стигнахме до задния двор, където беше самото събиране.
— Това семейна вечеря ли е, или събиране на цялата рода до девето коляно?
Тай рязко отметна глава назад и се разсмя с пълно гърло. Няколко глави се извърнаха към нас.
— Това е всяка неделя вечер, Миа. Семейството ми е много сплотено. Всеки носи ястие за четиридесет, петдесет души и после в съда, в който го е донесъл, си взема от това, което са донесли другите.