— Но ние не сме донесли нищо! — Стиснах ръката му и захапах устна. Изведнъж се притесних, че сме нарушили самоанския протокол за семейно парти.
— Разбира се, че сме донесли. Ти какво си?
— Аз? — веждите ми буквално се удариха една в друга и усетих лека болка в носа.
Той ме притисна към топлото си тяло. Аз го обгърнах, доколкото можех, и стиснах задника му. Корав като камък. Господи, идеше ми да отхапя парче от това стегнато дупе. За кой ли път едва не се разплаках, че ни прекъснаха в началото на нещо толкова приятно и не успяхме да довършим така, както на мен ми се искаше. Разбира се, това би означавало утре да не мога да ходя. Тай облиза греховните си устни, притисна чело в моето, гласът му прозвуча гърлен и тежък и се стовари чак долу между краката ми.
— Не ме гледай така, сякаш искаш да ме чукаш, гърли, че ще те закова на най-близката стена и ще те чукам така, че всички да ни чуят. А теб със сигурност ще те чуят. Няма по-голямо удоволствие да чуеш как жената пищи от екстаз, докато си заровил топките си дълбоко в цветенцето й.
Да. Това ме накара да млъкна от изумление. И останах мълчалива, докато Тай застана пред един мъж с размерите на мамут. Този беше гол до кръста, само по широки къси гащи. Огледах се и едва сега забелязах, че всички носеха плажно облекло. Тай обаче беше по карго къси гащи и тениска. Хектор, моят най-добър гей приятел от Чикаго, би казал, че самоанецът е „секси голф парче“. Тай можеше да облече каквото си иска, или още по-добре да съблече каквото си иска, и пак щеше да изглежда божествен.
— Тама — каза той на мъжа пред барбекюто и със самоанската дума обяви присъствието ни. Предполагам, че означаваше татко или баща. После сведе поглед и се зачудих дали така повелява тукашната традиция.
— Сине, коя е жената, която си довел в дома ни? — Тонът му беше дружелюбен и приветлив.
Тай вдигна поглед и се усмихна.
— Тама, това е Миа Сондърс. Миа, това е баща ми Афано Нико. — Подадох ръка и се здрависахме. — Работи с мен в рекламната кампания като модел. Ще снимаме заедно. — Веждите на баща му се вдигнаха рязко.
— Още един модел? Мислех, че си се поучил от предишната си грешка — каза баща му загрижено и дори с укор. Очевидно нещо се бе случило в миналото и Афано не искаше да чува за повторение на историята.
— Миа не ми е гадже, Тама. Просто близка приятелка. И е тук само за месец. След това се прибира у дома си.
Това веднага повдигна настроението на баща му и той го плесна по рамото и го стисна силно.
— Е, добре, добре. В такъв случай може да яде и да говори със семейството. Нека да научи за самоанската култура, докато е тук.
Тай се усмихна широко, с гордост.
— Точно това си мислех и аз.
Запознах се с братята на Тай — всички бяха огромни красиви мъже и имаха различни версии на татуировките, които красяха тялото на Тай. Голямото изгряващо слънце на рамото на Тай беше същото като това на баща му, с тази разлика, че на татуировката на Тай лъчите се спускаха по ръката и напред върху гърдите. Тао, най-големият брат на Тай, имаше татуирана същата костенурка. Други двама от братята му имаха същите плетеници около ръката и глезена. Тай имаше толкова много плетеници, но нямах време да ги разгледам, защото бързахме да се приготвим за партито.
След като бях представена на всеки един от братята му и след като всеки един от тях се опита да пофлиртува с мен, Тай ме поведе обратно към кухнята. Бях на второто си питие — специалната напитка на семейство Нико, която наричаха Lilikoi’s Passion. Тай ми обясни, че грубо преведено означавало „Страст по страстни плодове или нещо подобно и все така тъпо“. Знам само, че беше много приятно и усещах корема си затоплен, а съзнанието свободно. Последния път, когато пих, завърших вечерта в леглото на предишния си клиент Мейсън Мърфи. По почти невидими бикини. И както става винаги, когато пиеш алкохол, в съзнанието ми като гъби започнаха да никнат имената и образите на всички хора, с които трябваше да се свържа и да продължа да контактувам. Това бяха моите приятели. Хора като Тони и Хектор, Мейс и Рейчъл, Дженифър, съпругата на филмовия директор в Холивуд. Бременността й вече трябва да бе напреднала. И разбира се… Уес. Пишехме си съобщения и засега това беше достатъчно. Когато видях снимката на Джина и Уес на корицата на едно от любимите ми клюкарски списания, потребността ми да протегна отново ръка към него се поизпари. Не. Аз бях в Хавай да работя и да се забавлявам. Започвах работа след два дни, а веселието вече се беше случило в топлите изваяни ръце на моята лична версия на Скалата.