Мъжът, който все още не ми се бе представил, потупа облегалката на един черен кожен стол и каза:
— Седни.
Изпълних командата най-вече защото не знаех какво друго да правя. През отворените френски прозорци виждах Анжел и един фотограф край огромен плувен басейн с градина. Двамата нареждаха снимачното оборудване и раздаваха команди на асистентите си. Когато бях модел на Алек, бях само аз и нямаше много разправии с грим и прически. Изкуството му не го изискваше, не му беше нужно. Това тук ми напомняше на онзи ден, в който правиха снимките ми, преди да ме пуснат в каталога на агенцията за луксозен ескорт.
— Аз съм Раул, твоят стилист, гримьор и фризьор. Всичко в едно. Аз съм всичко плюс пакетче „Чийтос“ — смигна.
Огледах слабото му, облечено в готик стил тяло и си помислих че и двадесет пакетчета чипс нямаше да му стигнат да закачи малко месо, и според мен трябваше да започне да се храни веднага. Единственият цвят по тялото му бяха светлокафявата кожа и лилавата коса. Беше обръсната отстрани, а отгоре нагласена в стил „Помпадур“. Косата му беше доста дълга отзад и се питах дали не я вдига нагоре като пънкар, оформена в шипове.
Той издърпа косата ми в опашка и набързо ме гримира. Докато правеше косата ми, си говорихме празни приказки. Дългите ми кичури бързо се превръщаха в оплитащи се един в друг пружиниращи масури. После Раул започна да раздава команди на хората около нас и една слаба и ужасно висока жена с ококорени очи се приближи с един бански костюм и го подаде на Раул. Той я огледа, облиза бавно устни и й благодари. Тя приглади дрехите си, както кокошка приглажда пера пред петел, и хукна да помага на друг стилист.
— Приятелката ти? — попитах, докато той довършваше косата ми.
— Все още не — отговори самодоволно. — Работя по въпpoca. Срамежлива е. Не искам да я изплаша. Но този уикенд излизаме на среща.
— Радвам се за вас! — усмихнах се, а той засия, без да спира да набухва косата ми и да я пръска с лак, докато всеки един косъм си беше на мястото и нямаше опасност дa избяга встрани.
С едно последно набухване и пръскане с лака за коса той обяви, че съм готова. Погледнах се в огледалото и едва се разпознах. Изглеждах… мамка му, изглеждах разкошна. Косата ми блестеше, имаше страхотен обем и когато движех главата си наляво и надясно, свободно падащите къдрици се полюшваха елегантно. Гримът ми беше истинско произведение на изкуството. Микеланджело на модата. Зелените ми очи се открояваха толкова силно, грееха така ярко, че едва не изхълцах, осъзнавайки за първи път колко са красиви. Не че не знаех, че са едно от най-ценните ми достойнства, но сега бях напълно убедена. Останалата част от лицето ми изглеждаше като придобила естествен загар, само че в моя случай бе постигнато с цял тон грим, който наистина придаваше тази „естествена“ красота.
— Ти си гений — казах.
— Знам — отвърна той и ми подаде лъскав черен бански. Горната част беше тип потник, а бикините имаха по една бяла връзка от двете страни. Доста по-затворен от банските, които обикновено носех. — Иди се преоблечи ей там, където са другите момичета.
Влязох в стаята. Жени с всякакви форми, височина и размери се мотаеха из помещението на различен етап на обличане или събличане. Асистентите обикаляха от жена на жена и пръскаха телата им с някакви неща, чрез които банските залепваха към телта им. Една чернокожа жена с пищни извивки се доближи до мен. Нейният бански беше цял, доста сложен, с две премятащи се парчета материя върху корема, които обхващаха таза и преминаваха в къси тесни гащи тип мъжки слип. С тази фигура и с контраста между белия бански и кожата й с цвят на еспресо изглеждаше много добре. Жената очевидно не се срамуваше от извивките си.
— Здравей, аз съм МиШел — каза, като натърти на разделеното произнасяне на двете срички от името си, и протегна ръка. Усмихнах се и се здрависахме.
— Миа. — Огледах се из помещението и останалите момичета ми помахаха.
МиШел ме прегърна през рамото.
— Добре, онази сексапилната руса кучка е Тейлър — посочи към една жена, която се опитваше да набута огромните си гърди в банския. Русата й коса беше разкошна и падаше чак до изящния й и доста голям задник. По моя преценка момичето беше поне шест номера, да не кажа и осем над мен и въпреки това изглеждаше невероятно съблазнително в черния бански. Помаха ми.
— А това там… — МиШел посочи към една брюнетка с къса коса на етажи като извадена от видео на Робърт Палмър дори с яркочервеното червило — е моето момиче Линдзи.