Линдзи не беше толкова едра. МиШел ме поведе нататък из помещението, където видях две еднояйчни близначки. Косите им бяха прибрани в много сложни прически и носеха еднакъв модел бански, но различни цветове. Имаха махагоновочервени коси с ярки контрастни кичури в карамеленорусо. Всяка от близначките имаше по един рус кичур, оставен да пада свободно около извивките на лицето.
— Здрасти — казаха в един глас и се закискаха като тийнейджърки.
Всъщност, колкото повече ги гледах, толкова повече се убеждавах, че наистина са тийнейджърки с много, много грим.
— Мисти и Марсия, нашите бебета близнета. Всички се грижим за тях. Пазим ги от глупости. Не искаме да се превърнат в курвенцата на острова. Нали така, момичета? — те пак се закискаха и изведнъж се сетих за Мади. Нямах търпение сестра ми и Жинел да дойдат в края на месеца. Близначките също минаваха за едър размер, макар че не бяха повече от десетка. Аз бях малко по-слаба от тях, но разликата не беше кой знае каква. МиШел ме поведе да се преоблека, държеше банския ми, докато се събличах, и продължаваше да ме бомбардира с информация за моделите.
— Близначките са само на шестнадесет. Тук са без семейството си, макар че имат придружител, който агенцията им осигурява, но тоя нещастник с тен, придобит в солариума, никога не е край тях. Нямат майка и баща им се скъсва от бачкане, за да им осигури прехрана и всичко, но както виждаш, момичетата са разкошни и са ги избрали за кампанията, без дори да полагат усилия. Голям шанс за тях, понеже ще изкарат парите си за колежа. Това е и единствената причина баща им да им позволи да дойдат.
След като се облякох, една асистентка напръска задника ми с нещо, което прилепи банския за кожата ми. Така нямаше да се вдига нагоре по време на снимките. После го прилепи и към гърдите ми, като преди това го нагласи точно така, както го искаха за пред обектива. Накрая изля някаква олио в дланите си и започна да го втрива в кожата ми. МиШел разпери ръце и разтвори крака, докато правеха същото и с нейната абаносова кожа. Някой почука забързано на вратата и всички млъкнахме.
— Миа и МиШел, вие сте — избумтя гласът зад вратата.
— Време е за шоу — каза тя и тръгнахме.
Анжел беше изключителен фотограф и изумително човешко същество. Работата с него и МиШел през този първи ден беше най-важното и голямо събитие за деня. Тази реклама щеше да е с логото „Ин и ян“ заради контраста на кожите ни. Накара ни да легнем така, че главата ми да бъде там, където бяха пръстите на краката й, и после ни увиха една около друга, телата ни бяха огънати във формата на полумесец. Снимките бяха направени отгоре. За един от кадрите ни каза всяка да хване глезена на другата и да извием тела в доста сложна фигура, но ефектът беше невероятен, а идеята на снимката караше човек да се замисли за толкова много неща.
Когато свършихме, аз и МиШел останахме с момичетата и ядохме пица. Може би не беше най-подходящата храна за модели на бански, но тя поясни, че върху пицата има спанак, артишок, домати, зелени чушки, маслини и пиле. Все здравословни неща. Това обяснение беше достатъчно силен аргумент в полза на пицата както за мен, така и за станалите момичета. Освен това ние бяхме модели размер плюс и бяхме избрани за тези снимки заради фигурите ни такива, каквито си бяха, а не заради това, което обществото искаше да бъдем.
* * * *
През следващите два дни правих самостоятелни снимки, както и групови снимки с момичетата. Тай бе свободен, но за съжаление аз работех от сутрин до мига, в който вече не можех да си държа очите отворени. Да си модел не беше шега работа. Момичетата си скъсваха задниците от бачкане. Да, имаше и забавни моменти и всяка снимка започваше така, но после, когато се наложеше да стоиш с изпънати пръсти на краката и изпъчени напред гърди повече от час, да прибираш задника си, за да не изглежда увиснал, след десетки корекции по грима и косата, по декора и какво ли още не, бях абсолютно сигурна, че ще имам перманентни крампи в десния крак, след като цял ден се опитвах да го държа извит като крака на Барби, с тази разлика, че по нея нямаше месо и кости и беше една пръчка от пластмаса.
Днес щях да се видя с Тай. Усмихнах се при мисълта за топлата красива мъжка кожа и за начина, по който ме прегръщаше. Надявах се да прекараме още една нощ, посветена на нашите плътски желания. Но той беше толкова ентусиазиран и твърдо решен да ми покаже острова! И колкото и да ми се искаше да прекарам деня в леглото с него, не мога да отрека, че исках да разгледам и да изживея всичко, което това място предлагаше.
Първата ни спирка беше недалеч от Хонолулу, в центъра на долната част на острова — Пали Лукаут. На върха на планината има панорамна гледка към бряг Оаху. Сякаш това беше място за среща на всички ветрове, които минаваха през острова, и косата ми плющеше във всички посоки. Ето защо Тай ми даде бейзболната си шапка.