Наложи се буквално да ме тегли за ръка — бях вцепенена от гледката. Храмът се вписваше като естествена част от планинската верига зад него. От едната страна имаше бамбукова гора, а от другата лежеше гробището. Ако кажа, че това бе едно от най-красивите места на света, значително бих подценила въздействието на това място върху тялото, съзнанието и душата. Тук усетих с всичките си сетива мир, спокойствие и хуманност. Очите ми се напълниха със сълзи.
— Никога не съм виждала такова нещо — обърнах се към Тай и той се наведе и ме целуна нежно.
— Радвам се, че ти харесва, но не си видяла най-добрата част.
Тръгнахме по чакълените пътеки да разгледаме езерата с японски декоративни рибки Кои. Бяха пръснати навсякъде около храма. Малките пътечки бяха покрити с ниско паднали клонки и засилваха усещането, че си в тайната градина. Над входа на храма, който приличаше на огромна зейнала уста, имаше гигантска камбана, а до нея парче дърво. И като казвам парче дърво, имам предвид точно това — отсечен дънер, обърнат настрани и завързан на нивото на камбаната. Посетителите на храма можеха да дръпнат тежкото въже, към което бе завързано дървото, и да ударят камбаната с него. Разбира се, и аз трябваше да го направя. Само че при първия ми опит, когато дръпнах въжето, камбаната едва се помръдна и почти не издаде звук. Крайно незадоволително!
— Дърпай, гърли — каза Тай и подаде телефона си на японската двойка, която чакаше реда си да удари камбаната.
Мъжът вдигна телефона му и се приготви да го снима. Тай уви ръка около тялото ми, другата около въжето и го дръпна с мен, използвайки нечовешката си сила. Дървото се изопна назад и се удари в камбаната, която леко изби. Втори опит и… оглушителен кънтеж! Заплясках с ръце и заподскачах като малко дете, увих ръце около врата му и го дарих с дълга мокра целувка. Той ме прикова към себе си и отнесе целувката ни няколко нива по-нагоре. Смучеше и хапеше устните ми, сякаш се опитваше да изсмуче вълнението ми директно от тях.
Някой деликатно се покашля и осъзнах, че пак съм се забравила къде съм и какво правя. Дребната японка ми се усмихна и ме поздрави с вдигнат палец, но зад гърба на мъжа си. Сложих ръка на устата си, за да не се разсмея по най-просташкия и неприличен начин. Тай благодари на мъжа и прибра телефона в джоба си. После ме хвана за ръката и тръгнахме по дървените стълби и през платформата към входа на храма. Той веднага събу обувките си, а аз изух джапанките, стиснала гърба на тениската му в мрачното почти непрогледно място.
Докато вървяхме към пиедестала, на който бе положена най-изумителната статуя на Буда, която бях виждала, забелязах, че вътре нямаше никого. Статуята беше огромна, а пиедесталът бе около два метра висок. Самата статуя представяше младия Буда, седнал в поза за медитация.
— Това е статуя на самия Буда и е известна като най-голямата по рода си извън Япония. Направена е от известния скулптор Масузо Инуи. Харесва ми как Буда е седнал в цвета на лотоса. — Гласът на Тай прозвуча с изключително дълбоко преклонение и възхищение.
— Защо е златна? — попитах, докато оглеждах всяка частица от статуята и се опитвах да я запечатам в съзнанието си за цял живот.
— За да изпъкне цялата й красота. Виждаш ли всички фигури, които го обграждат? — Той посочи две от тях. Кимнах и присвих очи да видя по-добре, без да се приближавам прекалено близо до въжето, което ограждаше пространството около статуята. — Има петдесет и две бодхисатви. Известни са още и като просветени същества. Виж как са разположени около него, носят се на облаците, танцуват, свирят на музикални инструменти. Те са представители на културата на древната аристокрация на клана Фудживара.
След урока по история запалихме по една малка ароматна клонка и я поставихме в нозете на статуята.
— Сега се помоли или си намисли желание, или изпрати любов и хубави мисли към този, който смяташ, че се нуждае от тях.
Тай седна на земята и кръстоса крака. Направих като него. Той притисна длани пред гърдите си като за молитва. После затвори очи и сведе глава. Аз също затворих очи, сведох глава, но вместо да се помоля или да си пожелая нещо, или да изпратя любовта си, аз направих и трите.
Моля те, Боже, не позволявай баща ми да умре. Пожелавам си Мади да получи всичко, което иска в този живот. Буда, искам да изпратя светлина и любов на Уес, за да не се чувства никога самотен дори когато е обграден от толкова много хора.
Глава шест
През останалата част от вечерта Тай кара из острова, обикаляхме без конкретна посока. Спряхме на северния бряг и ядохме в един мексикански ресторант. По нищо не приличаше на мексиканската храна, която правеха в Калифорния. Беше много по-вкусна и истинска, но имаше изобилие от подправки и беше доста люта. Оставяше усещането за спокойствие и пълнота — точно това, от което се нуждаех, след като часове наред наблюдавах всечените брегове на острова.