Извадих ръка през прозореца на колата и дълго си играх с вятъра. Тай държеше другата ми ръка. Слушахме нежна хавайска музика по радиото. Не чувах думите, но се наслаждавах на спокойния фон.
— Кога мислиш, че ще се задомиш? — попитах ей така и аз не знам защо.
Той наклони глава и стисна устни.
— Мечтая всяка вечер, дори сънувам, но нямам отговор на въпроса ти.
Лицето му помръкна още повече, като че разочарование и мъка се изсипваха от дъното на душата му. Честно, този секси самоанец бе обсебен от мисълта да създаде семейство. Той беше от тези мъже, с които се запознаваш и се омъжваш за тях. Просто нямаш друга алтернатива.
Е, да, ние се забавлявахме, но това беше приятелство и секс и нямаше нищо общо с любов и обвързване. А знаех със сигурност, че той ужасно силно копнее за последните две. Стиснах ръката му окуражително.
— А майка ти какво казва? Нали спомена, че виждала в бъдещето? И това, което каза за мен… мога само да се надявам да се сбъдне.
Той въздъхна.
— Тина казва, че ще срещна моето момиче най-неочаквано. — Той сведе срамежливо глава и ме погледна с обожание с въгленовочерните си очи. — Помислих, че това си ти. — Поклатих глава и той продължи: — Знам, знам, писано ни е да сме приятели. Освен това Тина щеше да е постоянно край теб и нямаше да ти дава да дишаш с вечното си присъствие, ако беше видяла, че си ти. Ужасно е да чакаш. Имам чувството, че живея половин живот, а другата половина от живота ми живее някъде далеч.
Господи, този мъж беше светец. Бях убедена, че ще получи всичко, което желае в този живот. Хора с такива добри сърца и които идват от щастливи, солидни семейства, обикновено се изкачват на върха. И Тай напълно го заслужаваше.
— Ще я намериш.
— Е… Тина подметна някои неща.
Ококорих очи, придърпах коляно до брадичката си и се загледах в красивия му профил.
— Чакам да ми разкажеш — пернах го по ръката, но дланта ме заболя и запари и се наложи да я разтъркам. — Мамка му, отърви тялото си от тези килограми.
Той буквално изгрухтя. Не се шегувам, изгрухтя от смях като прасе.
— Ти си първата жена, която ми казва подобно нещо. Предпочитат ме едър.
— Не ми отговаряш на въпроса и ме изнервяш. Какво каза Масина за истинската ти любов?
Той прокара ръка по обръснатото си теме. Чух как наболите косъмчета драскат по мазолестата му длан.
— Каза, че очите й ще бъдат с цвят на прясно окосена трева, а косата й златна като слънцето.
Отворих уста и се засмях.
— Търсим зеленоока с руса коса! Това е прекрасно!
Тай сви рамене.
— Но и означава, че няма да е самоанка — лицето му помръкна още повече. — Това ще е голямо изпитание за семейството.
Гласът му бе уморен, несигурен. Потърках рамото му, наместих се към него и облегнах глава.
— Така е с всяка истинска любов. Трябва да мине през изпитания, през някое и друго сътресение, за да получиш щастливия си край, да намериш твоето щастливо „завинаги“.
— Така ли мислиш?
— Не мисля, а знам. — Усмихнах се, обърнах глава и целунах рамото му.
— А в това време ще се наслаждавам на красива похотлива брюнетка от континента.
После се извъртя в седалката, сложи ръка на коляното ми, мина по бедрото и накрая между краката ми. Стисна ме силно, агресивно дори. Когато успях да отговоря, гласът ми бе дрезгав от желание.
— Ето на това му казвам прекрасна идея.
* * * *
Вместо да обърнем джипа към Хонолулу и Даймънд Хед, където бяхме отседнали, завихме наляво и поехме по дълъг хълмист път, докато край нас не се виждаше нищо друго освен гъста гора.
— Къде отиваме?
Тай стисна рамото ми.
— Ще видиш. Имай ми доверие.
Нацупих се и простенах като заинатено дете.
— Хей, хей, отпусни се и се усмихни, гърли.
— Бих се усмихнала, ако си бях у дома и сега ме чукаше — казах троснато.
— Повярвай ми, заслужава си.
— Дали си заслужава да изпусна няколко оргазма „Тай Нико“? Съмнявам се — продължих да негодувам, но не толкова настоятелно.
Исках да ме чука. Бяха минали дни от последната ни нощ и бях готова за няколко дози секс в стил „Тай“. В съзнанието ми Лайънъл Ричи пееше „Цяла нощ“.
Най-сетне колата спря на една поляна. Край нас бе тъмно като в гроб. Само луната и светлините на цяло Хонолулу под нас ми помагаха да различа какво се случва. Гледката — като всяка гледка от която и да е част на Оаху — беше величествена и си заслужаваше отбивката. Тай ме поведе към капака на джипа, просна една плажна кърпа върху него и ме сложи да седна. После се върна в колата, свали прозорците и увеличи музиката. Хавайските ритми се носеха из въздуха като понесени на крилете на тропическите ветрове. Нощта беше топла и леко влажна. Усещах кожата си мокра при допир, но не се чувствах неудобно.