Седнах на чантата си и продължих да не му обръщам внимание. Беше глупаво и детинско, знам, но тепърва ми предстоеше да разкажа една ужасно конфузна история и да обясня на великия дизайнер Анжел Д’Амико защо трябва да замаскира петна от прежулено по време на снимките и вероятно и това нямаше да свърши работа.
Тай сложи ръка на рамото ми, аз я избутах и направих кисела гримаса, след което го изгледах ядно.
— Какво се е случило между момента, в който те сложих в леглото, и появата ти тук тази сутрин? — попита загрижено.
— Ти се случи, ти и твоите грамадни ръце — изръмжах и му показах следите от всеки един негов пръст върху кожата ми.
Когато вдигнах поглед в очакване да се извини или да прояви разбиране и съчувствие и да се разкае, не видях нищо такова. Всъщност… се смееше с ръка върху устата като петокласник. Кръвта ми кипна, скокнах и сложих ръка на хълбока си.
— Ти сериозно ли? На шега ли я вземаш тая работа? — гласът ми излезе като прошепнат крясък. Бях побесняла, но бях и човек, който се отнася сериозно към професионалните си задължения и не исках да бъда онова момиче, което винаги създава проблеми на снимачните площадки и всички я слушат как крещи.
В този момент Раул се приближи към нас. Днес беше облечен в бяло от главата до петите. Оказа се, че не е точно привърженик на готик стила. Както обясни, когато избирал цвят за деня, напълно му се отдавал и не го смесвал с други цветове. Днес цветът беше бяло. Дори беше обул бели кецове. Лилавата коса обаче си беше на място. Той каза, че косата му била символ на ведрата му свободна натура.
— Какъв е проблемът тук?
Присвих очи към Тай и отговорих през стиснати зъби:
— Нищо няма.
— Има ожулвания по бедрата — призна си веднага Тай и ако имах нож под ръка, щях да го забия в окото му. Всъщност четките за поставяне на грим ми изглеждаха подходящо оръдие. — Малко се увлякохме снощи, знаеш как е — продължи да обяснява и стисна Раул за рамото. — Мислиш ли, че ще можеш да ги оправиш?
Устните на Раул почти не издадоха усмивката му. Окото му не мигна.
— Да ги видим.
Ококорих очи и вдигнах роклята си нагоре. Раул клекна и заоглежда петната отблизо.
— Десет лъжици във фризера, веднага! — извика на някого зад гърба си. Всъщност това беше момичето, с което излизаше през последната седмица и половина. Тя скокна, подвикна нещо от сорта на „Веднага“ и хукна към фризера.
— Няма никакъв проблем слънце. Студените лъжици ще охладят мястото, отокът ще спадне веднага и после ще ги покрия.
— О, слава богу! Никак не ми се иска да се налага Анжел да замаскира и ретушира петната върху снимките си.
Раул ме погледна със сурово изражение.
— Виж, момиче, денят, в който Анжел ще направи фотошоп на снимка на жена в негов бански, ще е денят, в който ще изневери на жена си. Дори по-скоро би направил второто, отколкото да ретушира своя снимка. Този човек е истински професионалист, той е човек на изкуството, за него всеки имидж трябва да е истински.
— О… разбирам. Но ти можеш да ми помогнеш, нали? — погледнах го с умолително личице и запърхах с мигли като бездомно коте.
Той ме поведе към стола, който беше приготвен за гримирането ми, и каза:
— За теб, всичко!
— Благодаря ти, Раул — надигнах се от стола и го целунах по бузата.
— А мен няма ли да целунеш? Аз бях този, който го помоли — обади се Тай зад гърба ми.
Отметнах коса назад и отвърнах предизвикателно:
— Ти беше тоя, който напълно откачи да стиска бедрата ми.
И най-накрая той ме погледна с разкаяние, но секунди след това изражението на лицето му стана сурово и безкомпромисно.
— Знаеш ли, не съжалявам. Бих го направил веднага отново, без да се замислям. И ти казваш, че съжаляваш за снощи? Когато краката ти бяха разтворени на капака на колата ми и въздухът целуваше влажната ти сладка…
— Мамка му! — Раул вдигна гребена над главата ми, бузите му бяха порозовели със странен нюанс на розовото.
— За бога, извинявай, човече, забравих къде съм. — Този път в гласа на Тай имаше истинско разкаяние.
Раул поклати глава.
— Не бе, няма проблем. Хей, я ми кажи къде бяхте спрели колата?
Тай потупа рамото на Раул.
— Разбира се, после ще говорим. Ще се видим във водата. Днес ще правим секси сцените на влюбената двойка, които се попипват тук-там на плажа. — Размърда весело вежди към мен.
— Сериозно ли? — Не можех да повярвам. Това трябва да беше някакво съвпадение.
— Да, и ще бъда под, над и около теб през целия ден.
— Няма да е за първи път — въздъхнах.
— Няма и да е за последен.
Глава седем