Анжел Д’Амико беше гений. Не само че успя да ни накара да работим пред камерата, сякаш сме двойка от години, но и осветлението, фонът, банските и всичко останало придаваха на снимките свежест и автентичност, едно съвсем различно усещане. Имаше уникален подход към така необятната тематика за жената и нейното тяло и умееше да извиси този имидж на едно новаторско ниво. Тази кампания беше тотално размазваща. Няма никакъв друг начин да я опиша. Бях най-дребният модел. Останалите бяха доста по-едри. Всички бяха красиви жени с пищни форми, с които се гордееха, и имаше защо. Те бяха реални, истински жени с истински, незамаскирани тела.
— Хайде, момичета, съберете се около мускулестия, а? — каза Анжел с италианския си акцент, останал непроменен и некултивиран след толкова години далеч от страната му. — Тай, сложи ръка на дупето на Тейлър, а другата на таза на МиШел. Миа, ти оставаш леко встрани и изглеждаш… как да кажа… побъркана?
Роза — съпругата на Анжел, нареди Тейлър и МиШел както ги искаше мъжът й.
— Миа, слънце, ти ще стоиш тук с ръце на хълбоците и ще изглеждаш гневна. Или както се изрази съпругът ми доста красноречиво, побъркана.
Засмях се и застанах на мястото си.
— Марсия, Мисти, елате тук, сладките ми — Роза подкани двете близначки с ръка. Те побягнаха към нас с онзи ентусиазъм, който имат шестнадесетгодишните. Червените им коси се вееха зад тях.
— О, si, si, разбирам каква ти е идеята, любов моя, моята красива интелигентна жена, пред която ще се прекланям като пред богиня — каза Анжел на жена си и застана зад фотоапарата.
— А кога не се прекланяш пред мен, любов моя? — засмя се тя и му смигна. Той сложи ръка на сърцето си и я загледа с обожание. Дълго време не откъсна очи от нея. — Залавяй се за работа — каза тя през рамо, докато поразрошваше косите на близначките.
— Si, si. Сега, Тай, ти бъркаш в кацата с меда — засмя се той. — Но в същото време гледаш и към двете млади момичета, а твоята истинска любов Миа те хваща на местопрестъплението. Разбра ли?
В мига, в който пръстите му се забиха в тяхната прелестна кожа, изпитах остра ревност. Всяка от жените застана на мястото си, позира както й беше казано и аз изпълних своята роля. Не беше трудно да бъда ядосана за пред камерата. Имах огромни резервоари, от които да черпя гняв: от синините по бедрата ми от ръцете на Тай, през отчаянието, че баща ми може никога да не се събуди, та до снимката, която видях в още едно списание — Уес и Джина с издължени за целувка устни. Съвсем обикновен секс ли? Изпускане на напрежението ли? Друг път! Направих снимка на корицата на списанието и я запазих в телефона си, за да мога всеки път, когато изпитам и грам вина, да я погледна и да си спомня, че няма за какво да се чувствам виновна.
— Добре, Миа. Изглежда наистина бясна.
Апаратът щракаше като обезумял. Тогава Тай наруши плана, избута жените, които бяха изненадани от новия сценарий, но останаха по местата си с изумени лица, докато Тай падаше на колене пред мен. Апаратът продължаваше да снима с бясна скорост.
— Si, Тай. Perfetto! — извика Анжел.
Тай се наведе напред и целуна бедрото ми, стисна ме за ханша и ме погледна в очите с истинско разкаяние. Прокарах пръсти по главата му и точно когато той се усмихна доволно, убеден, че е успял да ме прекърши, аз сложих ръце на раменете му и го избутах силно назад. Той падна на задника си, а аз се обърнах към камерата, свих единия си крак в коляното, сложих ръка на хълбока си и смигнах. Анжел щеше да припадне от щастие.
— Това е страхотно! Това ще е на лентата „Зад кадър“!
Всички се засмяха и когато смехът утихна, се захванахме за работа.
Като цяло беше страхотен ден. Естествено, с Тай се сдобрихме благодарение на смеха и факта, че работихме заедно. Тръгнахме си хванати за ръка, крачехме към една нощ заедно в бунгалата си.
А на следващия ден сестра ми и Жинел пристигаха. Нямах търпение.
* * * *
Таксито спря до бунгалото, където Тай и аз чинно чакахме. Бях седнала на стълбите, но когато ги видях, скочих на крака. Жинел отвори вратата на колата, едва не я изкърти и дребната й фигурка се втурна към мен в нечовешки спринт, събаряйки ме на земята.
— Ах ти, тъпа курво! Не мога да повярвам, че живееш в рая без мен! Но сега съм тук, кучко! — Целуваше цялото ми лице. Чувах смеха на Мади зад нас. Кой не би се смял на тази акробатика? И после две много загорели ходила, едното от които покрито с татуси, изпълниха полезрението ни. Жинел ме погледна и после плъзна очи по краката, и нагоре, нагоре, нагоре…
— Пресвета майчице, на живо всичко, което може да се изчука! Откъде се взе на тази божия зелена земя, ти секси животно! Господи! — Жин откъсна поглед от него и ме погледна. — Това ли е клиентът ти? — попита със сериозен тон. Поклатих глава. Тя го погледна пак. — Само не ми казвай, че не стопяваш от чукане тая гореща маса! — Все още прикована към земята, кимнах щастливо. — А има ли шанс и аз да се повозя на тази самоанска въртележка?