Прибавих всички съставки в чашите и ги раздадох. Четиримата вдигнахме чаши.
— Да пием за предстоящите забавления и лудории под слънцето. В хавайски стил! — казах и се чукнахме.
Напитката със странно име „Нещо горещо“ се плъзна по гърлото ми и трите различни вида алкохол се смесиха в стомаха ми и го затоплиха.
— Ще нападаме ли плажа?
— Бански за всички в стаята. Момичета, ще припаднете, щом видите какво съм ви събрала от снимките.
Мади и Жин запищяха и хукнаха по коридора към спалнята.
— Наистина ли ще им дадеш всички бански, които имаш? Тези са дизайнерски.
— Е, и? — Свих рамене. — Обичам тези две момичета повече от всичко, повече от пари и дизайнерски дрехи. Човек трябва да споделя богатствата си, нали така?
Знаех със сигурност, че той прави същото със семейството си.
Някъде от спалнята се носеха възторжени крясъци, които скоро преминаха в люти битки. Бяха като истински сестри.
— Прекалено си висока за тези! — крещеше Жин.
— Млъквай! Просто си бясна, понеже си ниска! — беше отговорът на Мади.
Нов писък:
— Ти млъквай! Завиждаш, защото съм дребничка, а мъжете обичат дребни жени! Всеки обича нещо дребничко за похапване.
Тай ме придърпа в ръцете си и облегна чело в моето.
— Семейството ти е напълно лудо.
— Не че не го знам — засмях се и го целунах нежно.
Целувката продължи дълго. Езиците ни се преплитаха, ръцете му лазеха надолу и стискаха задника ми. Притисна огромния си втвърден пенис в мен и аз изскимтях.
— Да продължим довечера, когато часовата разлика ще ги смаже и ще заспят рано? В твоето бунгало?
— Да, по дяволите, да!
* * * *
На следващия ден с Тай имахме снимки, но свършихме в ранния следобед. Момичетата прекараха сутринта на плажа. Тази вечер обаче Тай щеше да ни води на луау, където той и семейството му изнасяха представления. Бях тук от три седмици и все още не бях гледала нито един от спектаклите им. Приемах го като модел и сърфист, но не можех да си го представя как гълта някакви ножове. Нямах търпение, честно казано. Нямах никаква представа какво е танц с огнени ножове, но ми се струваше екзотично и вълнуващо. Две от любимите ми неща.
Трите се облякохме в рокли под коляното, различни по дължина и цвят, оставихме косите си пуснати и се закичихме с цветята, които Тай бе оставил на кухненския плот за всяка една от нас. Намирах го за много сладко и в същото време за джентълменски жест. Съвсем противоположно на напълно лишения от джентълменство начин, по който ме чука закована на стената снощи и после наведена над кухненската маса. Очевидно му бях липсвала и определено не се притесняваше да ми го покаже.
Пристигнахме в петзвездния туристически комплекс, където щяха да изнасят представлението. Тай ни бе оставил билети за шоуто. Подадохме ги на мъжа на входа и с изненада открих, че местата ни са точно пред сцената. Сервираха ни изумителна подборка от традиционна полинезийска кухня — пиле „Терияки“, телешко, лау-лау, което представляваше обезкостено свинско, завито на руло, хавайски пой, печен грах, таро хлебчета и всеки един вид плод, който можеш да си представиш. Без майтап, плодовете в Хавай бяха най-доброто, което някога бях вкусвала, а живеех в Калифорния, където всичко уж беше прясно, но можех да дам едната си цица, за да ям прясно манго от Хавай всеки ден.
— Това е страхотно — каза Мади и набута грамадно парче ананас в устата си. — Не мога да му се наситя.
— Нали? И аз така мисля.
С Жин и Мади се хранехме, приказвахме си с хората на съседната маса и гледахме как слънцето залязва. Сцената бе разположена така, че да се вижда океанът, за да може гостите да се насладят на приказната гледка, докато стане тъмно и шоуто започне.
Когато слънцето се потопи в океана, началото на шоуто бе оповестено от тежки удари на барабани. Започнаха бавно и леко и постепенно набраха скорост. Кънтежът се удряше право в гърдите ми.
Афано, бащата на Тай, излезе на сцената. Беше облечен в саронг, който едва покриваше мъжките му атрибути. Татуировките му се виждаха ясно и сега изглеждаха величествени. Около глезените му имаше увити ленти от стръкове трева, които висяха до пода. Бяхме толкова близо, че буквално чувах как всеки един дълъг стрък драска по сцената. Афано представи барабанистите, които бяха разположени малко встрани, и те изпълниха кратка ударна сесия, докато публиката се усмихваше и пляскаше. След това той приветства публиката с добре дошли на това събитие, на което щяха да споделят с гостите си част от самоанската култура, и обяви първия номер.
Бях шокирана, когато на сцената се появиха всички жени от фамилията, в това число и майката на Тай. Тя бе облечена в дълъг и доста сложно изработен саронг, а младите момичета носеха кокоси върху гърдите си и къси саронги, които откриваха младите им загорели от слънцето тела. Музиката започна и жените омагьосаха публиката с изпълнението си — нещо, което бях виждала само по филмите. Беше толкова красиво. Танцуваха хула и други хавайски танци. Жените деликатно и грациозно вдигаха ръце над главите си, въртяха се ту в една, ту в друга посока, полюшваха ханшове, движеха крака. Беше изумително. Нямаше човек сред публиката, който да не следи като прикован всяко тяхно движение.