След втория танц те попитаха дали има желаещи сред публиката. Аз и Жин вдигнахме тънката ръчичка на Мади, която, разбира се, протестираше, но я избраха заедно с още няколко момичета. Масина застана до момичето ми и ми намигна. Сложих ръце пред гърдите си като за молитва, сведох глава — това беше начинът ми да й се отблагодаря, защото наистина се надявах малката ми сестра да е до Масина.
Всяка една от професионалните танцьорки научи доброволките на малки и елементарни движения. Мади веднага схвана какво трябва да прави. Никога не се бях съмнявала в нея. Момичето бе надарено във всяко едно отношение и танците не бяха изключение. Масина подкани с жест музиката да започне и доброволките от публиката затанцуваха с инструкторките си. Мади вече се усмихваше, махаше с ръце из въздуха, сякаш цял живот бе правила само това. Беше толкова хубаво да я видя там, горе, да се забавлява, да знам, че й давам спомени за цял живот.
За първи път излизаше от щата Невада, и то с мен, в Хавай! Щеше да го запомни завинаги, както и аз. Един ден щеше да разказва на децата си за това пътуване.
Моля те, Боже, нека това се случи след години, след като стане доктор.
Музиката спря и публиката бурно аплодира доброволките.
Шоуто продължи и колкото повече време минаваше без участието на Тай, толкова по-нервна ставах. Обикновено последните изпълнения в подобни програми бяха най-опасни. Най-сетне Афано излезе на сцената. Беше облечен в други дрехи, но показваше не по-малко гола плът. Татуировките му се открояваха черни, тялото му беше намазано с някакъв вид масло.
— И сега ви представям най-дългоочакваното и любимо шоу. Трябва да имаш сърце на боец, за да знаеш как се борави с огнен нож… — Тук той удари с юмрук върху гърдите си. Звукът беше толкова силен, чух как плътта и юмрукът се сблъскаха. — Моите синове имат чисти сърца и са избистрили съзнанието си, за да могат да ви доставят това удоволствие, да ви покажат част от нашата култура. — Мъже! — изрева той и Тай и тримата му братя излязоха на сцената.
Афано и Тай бяха застанали начело, тримата братя бяха зад тях. Всеки държеше по една дълга пръчка. Масина се появи в красива бяла рокля, която се вееше от бриза. Носеше факла, с която запали всяка една от пръчките, потупа всяко от момчетата и съпруга си по бузата и седна на мястото си.
Мъжете бяха застанали с широко разтворени крака. По глезените и около лактите им имаше ленти от трева. Всеки беше облечен в малък кървавочервен саронг.
— О, мили боже, как ще успея да се контролирам с цялата тази прелест пред мен — прошепна Жин и аз веднага я ударих по рамото.
— Я се дръж прилично!
— Не обещавам.
И двете се засмяхме, но не изпусках от поглед Тай. Имах чувството, че сърцето ми се е качило в гърлото. Афано даде няколко команди и мъжете издадоха силен вик и затропаха с крака. Двата запалени края на пръчките огряха лицата им и тогава започнаха да ги въртят. Огнената пръчка. Трябваше да си го повторя няколко пъти, защото не можех да повярвам.
Завърти. Огнената. Пръчка.
Точно както предполагах, щях да умра от тревога. Бях убедена, че някой от тях ще изгори. И тогава стана по-страшно — хвърлиха пръчките във въздуха и ги уловиха, а после започнаха да се въртят и да се усукват като змии един край друг, без да спират да въртят тези горящи неща. Ръката ми беше върху устата, а другата — стисната в юмрук в скута ми. Момчетата правеха такива движения, че започвах да се съмнявам, че на сцената има гравитация, а страхът ми бе толкова парализиращ, че едва дишах.
И после стана още по-страшно. Четиримата мъже застанаха в една линия с широко разтворени крака, вдигнаха пръчките над главите си и сякаш сцената пламна. Барабаните удряха зловещо „Бум!“. И тогава Тай остана сам в средата на подиума.
И точно тогава стана страшно. Моят Тай метна факлата си толкова високо във въздуха, преметна се няколко пъти, хвана я и я завъртя около тялото си. Прокарваше я между краката си, зад гърба си. Тревата на ръцете и около глезените му можеше да пламне всеки миг. После метна това чудо около врата си, завъртя го като полицейска палка и то само с два пръста, след което вдигна ръка. Афано, който бе зад него, метна своята факла. Тай застана на колене, вдигна ръка и улови и втората факла в средата на полета й. Извиках от ужас и стиснах очи. Когато ги отворих, Тай въртеше и двете факли. Публиката беше пощуряла, всички ръкопляскаха и викаха, само аз седях в тотален шок. Не можех да мисля от уплаха. След… стори ми се цяла вечност, през която Тай правеше какви ли не сложни и страшни неща, прехвърляния, мятания на факли и какво ли не, барабаните започнаха да бият все по-силно и по-силно, а звуците разтърсваха цялото ми тяло. Свих пръстите на краката си от ужас. Братята започнаха да издават някакъв звук или да произнасят една и съща дума на техния език, нещо като „хът, хът, хът…“, набиваха стъпала в пода и се приближаваха към Тай. И тогава всички метнаха факлите си във въздуха през малък интервал от време. Тай се преметна, падна по гръб и отблъсна всяка една факла с нозете си, докато падаха от небето, и след това ги ловеше с ръце една след друга. След това се изправи с петте факли в ръка и направи перфектния символ Н — по две факли от двете стани, а хоризонталната придържаше с палци в средата на буквата.