— Но аз не знам какви са.
Захапах до кръв долната си устна.
Добре, мога да се справя, мога да се справя.
— Кажи му… или пък по-добре, докато сте на дивана, седни в скута му, все едно го яздиш.
Почти повърнах в устата си и се наложи да преглътна повърнатото. Мамка му, това беше трудно. Потта беше избила по челото ми и най-много от всичко на света исках да се метна в хладния океан.
— Мъжете наистина ли харесват това? Жената да е върху тях и да ги язди?
— Да, когато са седнали или когато лежат. И за теб ще е много хубаво, но не бързай, защото така влиза по-дълбоко.
— По-дълбоко? — Очите й се разшириха. — Та аз и сега имам чувството, че Мат ме разцепва на две — каза тя и започна да кърши пръсти. Успокоих се, че поне бъдещият съпруг не страдаше от недостиг на сантиметри в гениталната област. Когато свикнеше да прави секс, това щеше само да е още един плюс за Мат. — Какво друго?
— Не гледате ли порно? — изпъшках. О не, изобщо не исках да чуя отговора на тоя въпрос. Тя поклати глава. — Добре, а кучешка поза? Ти на колене, а той отзад? Опитайте това. — Кълна се, ако айпадът й беше под ръка, щеше да си води записки, и понеже сестра ми обичаше да анализира, щеше да подложи този разговора на тотална дисекция. Научен подход към всичко.
— Какво е усещането? — попита тя.
Раменете ми се отпуснаха и въздъхнах.
— Хубаво, много хубаво. Точно така ме чука снощи Тай и нещата станаха толкова… шумни — признах. Тя се усмихна и лицето й пак почервеня. — Виж, просто ви трябва време да опознаете телата си, желанията си. Правете това, което ви харесва. На кого му пука какво мислят или правят другите, или дали някой е по-шумен в леглото от вас? Това е нещо само между вас и на Мат очевидно му харесва, защото „ако харесваш някого, му слагаш пръстен“[5] — засмях се.
Нейната усмивка в отговор на думите ми беше толкова ярка, че ми се прииска да имам още един чифт слънчеви очила, за да не ослепея.
— Това е вярно — усмихна се още по-широко.
— Затова не се притеснявай. С Мат ще намерите пътя си един към друг. Не е нужно аз да ти казвам как да задоволиш един мъж. Само ти ще знаеш какво харесва или не харесва Мат. И само ти ще си тази, която ще му дава това, което иска. Просто бъди откровена с него. Говори с него за нещата, които искаш да опиташ, за фантазиите си. И за бога, вземи и прочети някой и друг еротичен роман или нещо от сорта. Ще пукна всеки момент — признах.
Имах чувството, че кожата ми бе покрита с пчелни кошери и всеки миг пчелите щяха да излетят навън. Това я накара да се засмее като тийнейджърка, каквато все още си беше за мен, само на деветнадесет години. Но не за дълго.
Мамка му, какъв ден беше? Хавайците се движеха с някаква съвсем различна и нереална скорост и времето отлиташе.
— Какъв ден е днес?
Мади отметна глава и се засмя лукаво.
— Деветнадесети май — обърна глава към океана и се загледа.
Проста, тъпа жена! Та рожденият й ден беше утре!
— Някой казва сбогом на тийнгодините си — усмихнах се. — Дано това бунгало има здрав покрив, че да издържи на купона.
Тя се размърда в стола си, сякаш затанцува на място.
— Нямам търпение да стана на двадесет. Но Мат е доста разочарован, че не може да е тук с мен и да празнуваме заедно.
— О, хайде, стига глупости! Той ще има всички твои останали рождени дни. Двадесетият е мой, както и всички предишни.
Едно от нещата, за които винаги се стараех много, докато я отглеждах, бе да й правя страхотни рождени дни. Майка ни ни напусна, когато Мади беше на пет, и макар и само единадесетгодишна, направих всичко по силите си, за да отпразнува един страхотен рожден ден, както и всеки един след това. Правех всичко, на което бях способна, за да й доставя тази радост. Нямахме много пари, но все някак се оправяхме. Не ние, а аз, ако трябва да съм по-точна. Исках нейният първи рожден ден в двадесетте да е нещо, което да запомни за цял живот. Трябваше да поговоря с Тай какви бяха възможностите за това празненство.
Чух вратата зад гърба ми да се отваря и помахах, защото реших, че е Тай. Не. Беше Жин по същата рокля, с която беше снощи на представлението. Тази кучка! И тя минаваше по пътеката на срама. О, да, това вече беше новина и огромно облекчение! О, каква радост!
— Здрасти Жин, мислех, че още спиш — реших да се правя на ударена, докато тя се сгромолясваше в стола до мен.
Русата й коса искреше под слънцето. Грабна чашата ми с кафе и го обърна. Огледах лицето и тялото й. По врата и гърдите й имаше следи от многобройни одрасквания, следа от смучка на врата под ухото, устните й бяха удвоили размера си, а косата й беше като гнездо.