— Лека и спокойна нощ? — попита Мади със същия тон, с който попита и мен, и аз избухнах в смях.
— Какво? — изръмжа Жин и покри ушите си. — Защо трябва да говорите толкова високо?
О, изумително! О, каква сладост! И махмурлук на всичкото отгоре? Каква радост за душата ми.
— Изглеждаш като центрофугирана и просната да съхнеш на слънцето. Или някой те е яздил здравата?
Жин размърда весело вежди, вдигна високо ръка над главата си и посочи към пръстите на краката си, обтягайки цялото си тяло.
— О, да! — очите й грееха от сексуално блаженство. — Ако твоят Тай е като брат си Тао… уау! — Тя пристисна едната си ръка към гърдите, а с другата започна да си вее. — Чука ме по шест различни начина, за всеки ден от седмицата по един, и после почна отначало. Никога в живота си… — Тук очевидно загуби дар слово и се отпусна на седалката. — Не искам да си отивам у дома. Искам да остана тук и да бъда секс робиня на Тао. Ще чистя къщата, ще му готвя, а той може да ми плаща в пенис-сантиметри.
Доста грубовато изказване. Взех си обратно чашата с кафе и тя се намуси.
— Хей, курво! Годподи, внимавай какви ги говориш — скастрих я и посочих с брадичка към Мади.
— Миа, сериозно ли го казваш? След разговора, който проведохме сега?
— Какъв разговор — оживи се Жин.
Ново изпитание!
— Ами Миа прекара нощта… да речем… както си я прекарала и ти. С тази разлика, че можех да чуя всяка тяхна дума, писък и охкане от спалнята на Тай.
Жинел ме прониза с поглед.
— Лицемерна!
— Затваряй си устата! Не знаех, че се чува — скръстих ръце пред гърдите си.
Възпалените ми зърна изпищяха от болка. Тай беше като истинска прахосмукачка снощи. Мади изобщо не обърна внимание на размяната на реплики между мен и Жинел. Случваше се толкова често, че отдавна не правеше впечатление на никого.
— Така че — продължи сестра ми, — помолих Миа да ми даде съвет как да задоволя един мъж. С Мат сме го правили само… мисионерската, така че тя ми даваше някои насоки и съвети.
Естествено, Жинел реши, че това е истерично смешно и зарева с оглушителния си смях, риташе с крака и размахваше ръце като някой пуснат в океана, който не може да плува.
— И как се справи? — попита накрая, заковала поглед в мен. — Обзалагам се, че би дала всичко някой да ти забие нажежени до бяло метални пръчки в очите, ако в замяна не се налага да водиш тази дискусия. — Прокара длан по моята с престорено съчувствие, но аз я избутах.
— Мразя те.
— Обичаш ме, и още как! — Тя вдигна ръката ми и започна да я хапе, като издаваше звуци от сорта на „ям-ям“ като Пак Ман, докато не издържах и избухнах в смях и издърпах ръката си.
В това момиче имаше нещо, което не ми позволяваше да й се сърдя дълго време. И не исках никой друг в моя отбор, когато трябваше да водя битките, които животът мяташе по пътя ми.
— Мадс, можеш да ме питаш за всичко. За мен ще е истинско щастие да споделя с теб всички чудеса в секса и времето преди и след него. Мога да ти кажа един трик как да изчукаш един мъж, така че да те моли за милост…
Мади закима с глава, очите й бяха ококорени и дори премести стола си до Жин, за да чува по-добре или какво?
— Да, ще й кажеш ти! В някой друг живот! — изревах.
— О, я стига! Не разваляй нещата. Мади трябва да се научи как да прави свирки, ако иска да задържи един мъж. — Жинел плесна с ръце и се обърна към Мади. — Нека ти кажа веднага, малко мое дете, че мъжът обича да гълташ. Нямат нищо против да го изплюеш, но ако знаят, че тая хлъзгава течност се стича по гърлото ти, направо откачат.
Скокнах и сложих ръка върху устата на Жин.
— Жинел приключи с лекциите за днес. Време й е за душ. — Издърпах крехкото й тяло от стола и я понесох на ръце като принцеса.
— Не, никак не съм приключила. Падаш на колене и лапаш пишката на Мат чак до гърлото. Колкото е възможно по-дълбоко — продължи да говори, докато я влачех през пясъка към океана. Предположих, че Мади върви зад нас, понеже Жин продължи да дърдори.
— Какво друго? — попита Мадс зад гърба ми, без да спира да се киска.
— Стискаш го за таза и му позволяваш да те скубе за косата и да те чука в устата, и каквото и да правиш, за бога, прибирай зъбите… — Това беше последното нещо, което чухме, преди да я метна във водата.
Жинел започна да плюе вода и да се смее, докато една вълна я избута до брега. Хванах Мади под ръка:
— Хайде, ела да закусваме.
Мади погледна през рамо.
— Мислиш ли, че Жинел е добре?
— Остави кучката да се поохлади. Нищо й няма.
Зад нас тя продължаваше да се смее и да плиска вода навсякъде, а ние продължихме напред към къщата.
Глава девет