Жинел яздеше коня си, сякаш цял живот не бе слизала от кон.
— Какво, бе? Моят е мъжки, няма кой знае каква разлика в язденето. Всичко опира до контрола между краката ти. Нали така, бейби.
Тао потупа коня си, спря до нас и каза:
— Мога да го потвърдя. Блонди, можеш да счупиш кокосов орех между тези бедра.
Тя се усмихна, размърда закачливо вежди, а аз щях да повърна.
— Не ми се слушат гадости.
— Вярно е. Вероятно мога да натроша някоя и друга черупка тази вечер. Как мисли голямото момче тук? — каза на Тао, а аз започнах да се давя, готова да повърна всеки миг. — Какво се правиш на монахиня? Мислиш си, че само ти можеш да се порадваш на малко самоанско месо между краката ли? Няма да стане тая. Ще го обяздя като бик тази вечер — наблегна на последната дума.
— Моля те, задръж похотливите си намерения за себе си, госпожице Маккурва.
— Казва жената, която легна по гръб кога? Един ден след като видя Тай? — изстреля обратно и стрелата попадна точно в целта.
— Откъде по дяволите разбра? — попитах с ръка на хълбока, но с другата здраво стисках юздите.
Жин се задави от смях.
— Значи е вярно? — очите й блеснаха от неземно щастие. — С нищо не си по-добра от мен. Същата си, но аз нямам проблем да си го призная и да си кажа с ръка на сърцето, че скочих на това зад мен — тя посочи с палец към Тао — още първата нощ, когато успях да се докопам до него. Мамка му, погледни го само. — Тя го огледа пак. — Не, сериозно, мамка му, чукай ме. Искам да ме чукаш. — Тя хвана гърдите си и ги стисна леко за радост на самоанеца. Ударих я по ръката и едва не я съборих от коня.
— Кучко, пази си тези неща за себе си. Като разгонена котка си. — Тя отвори уста и знаех, че се кани да каже нещо за „котката си“ или за „котенцето си“ и побързах да я предупредя. — И да не си посмяла да говориш за оная си работа — издишах задъхано.
Тя сви устни и стисна очи:
— Ей, така разваляш доброто настроение.
Поклатих глава и подкарах коня си към Мади, която внимателно слушаше Акела и цялата информация за ранчото, за земите, за дърветата, за филмите, които били снимани на острова и в това ранчо. Оказа се, че „Джурасик Парк“ бил сниман тук! Тя беше изцяло погълната от разговора, задаваше въпроси, коментираше по всяка подробност и най-вече за дърветата — неща, които бе научила по време на курса по оная наука за растенията. Когато сестра ми говореше за наука, за училище, за неща, които беше научила там, онова усещане за безкрайна гордост сияеше около мен като аура. Толкова ми беше хубаво да я слушам как споделя факти и детайли за неща, които никога нямаше да мога да обсъдя с нея и които едва ли някога щяхме да видим отново. И фактът, че знаеше точно какви са тези неща, какво правеха, как живееха, дали бяха присъщи само за този остров, дали можеха да се ползват в холистичната медицина, за направата на лекарства… направо не ми го побираше умът.
— Сестра ти е много начетена за годините си — похвали я Тай.
— Да, истина е. Уредила съм нещата така, че да може да учи и да се дипломира. А аз едва завърших училище, понеже работех на две места и учех в същото време.
Тай кимна с разбиране.
— Знам какво имаш предвид. Семейството ми е на сцената, откакто бях много малък, но Тина направи така, че това да не пречи на обучението ни. Искаше всеки от нас да има право на избор, макар че никой от братята и сестрите ми не напусна острова да търси късмета си или работа на друго място. Изглежда никой от нас не иска да направи такава крачка. Ние живеем, за да бъдем заедно.
Напълно го разбирах. Вдигнах брадичка към Мади.
— Живея и работя за нея, но се опитвам и да намеря това, което следва да е мое, само мое, само за мен. Ще ти кажа, когато разбера какво е то. — Това го разсмя. — Не се ли притесняваш, че момичето ти може да не живее на този остров?
Раменете му леко се отпуснаха.
— През цялото време мисля за това. Особено когато Тина каза, че е руса и със зелени очи. Това не е често срещана комбинация из нашите острови.
Замислих се. Прав беше. Хавайци, самоанци, полинезийци, които бяха родени и израснали по тези места, бяха тъмни. Кожа, очи, коса, всичко беше тъмно. Точно обратното на описанието на Тина. Тай продължи да говори за страховете си.
— Може да е туристка. Ами ако се размина с нея?
— Не, няма да се разминеш. Това е писано да се случи, Тай. Просто се отпусни и изчакай.
— Просто се отпусни и изчакай — повтори той.