— Ще се опитам, мое малко момиче. Ще се опитам.
— Само това искам от теб.
— Хайде, имаме да празнуваме.
Прибрах косата й, хванах я за ръката и тръгнахме нагоре към останалите, и люлеехме стиснатите си ръце като деца, както в детските ни години, когато я прибирах у дома от училище. Всеки ден тръгвах от училище час по-рано от нея и тя ме чакаше пред вратата на класната си стая, и потегляхме за дома. Сега моето бебе беше пораснало. Беше в колеж. На двадесет години и имаше годеник. Нямаше нужда от голямата си сестра да я брани и да я пази от всички страни.
Господи, какво щях да правя от сега нататък?
* * * *
Останалата част от обиколката беше невероятна. Заведоха ни на едно място, откъдето се виждаше целият остров Моколии, иначе известен като Китайската шапка. Научихме, че преведено от хавайски, Моколии означава малък гущер. Според митологията островът представлявал останките от опашка на дракон или гигантски гущер, откъсната и хвърлена в морето от богинята Хияка. Стори ми се смешно, понеже на островите никога не е имало гущери. Ако сега имаше, те са дошли с цивилизацията на острова. Това научих от многознайната ми сестра. А името Китайска шапка е лесно обяснимо за всеки, който е виждал острова отгоре. Изглеждаше като пусната в океана китайска шапка с конусовиден връх.
След обиколката Тай и Тао ни заведоха в „Дюк“ на плажа Уайкики. Седнахме навън и ядохме най-вкусните бургери на света. Бамбукови факли, които наричаха „тики“, мятаха меката си светлина върху лицата ни, правеха ни щастливи, греехме с отразената мека светлина.
Хранехме се, гледахме залязващото на хоризонта слънце.
Когато се нахранихме и навън стана съвсем тъмно, се качихме горе, където имаше музиканти. Мади, Жин и аз танцувахме цяла нощ. Двамата мъже гледаха с възхищение как полюшвахме провокативно тела. Толкова отдавна не бяхме излизали трите ей така да разпуснем, да се забавляваме.
Това беше мигът, в който оставих всичко да си отиде. Тъгата ми, че трябваше да напусна острова, че щях да тъгувам за Тай, страхът, който таях от много време, че Уес е продължил живота си Джина, независимо дали беше повърхностна връзка, или не, вече нямах никаква представа. Притесненията ми за сестра ми, за брака й, за завършването на колежа.
Осъзнах, че всичко това бе извън моя контрол. Нямаше какво друго да направя, освен да последвам съвета, който дадох на Тай — просто се отпусни и изчакай. Да, така е било писано и каквото е писано, ще стане. Пусни се по течението и чакай. И точно това реших да направя през оставащото ми време тук и до края на годината. Бях категорично решена да спася баща си, да направя така, че Мади да завърши училище и да намеря какво ме чака някъде там, в бъдещето. Бях посветила толкова малко, да не кажа никакво време за това, което искам за себе си, за мечтите си, за желанията си, че вече дори не знаех какви са, къде са. Половин година си бях мислила, че искам да стана актриса. И не се справях зле. Но основната причина да замина бе, че исках да избягам от Невада, от всички мъже, които ме бяха наранявали през годините. От баща, който се опита да направи нещо за нас, но беше толкова малко и крайно недостатъчно. Който ме остави да върша къртовска работа в детските ми години и да изхранвам и него. Мади беше права. Трябваше да разбера кое е моето всичко. Как изглежда? Какво искам да правя със себе си след тази година? Питах себе си така, както големите питат децата си: „Какъв искаш да станеш като пораснеш?“.
Тази година щях да стана на двадесет и пет, а нямах никаква идея какво искам да правя до края на живота си.
Време беше за едно дълбоко гмуркане в дълбините на собствената ми душа.
Глава десет
Преди таксито да дойде и да отведе Мади, седнах на леглото й да й помогна да си оправи багажа.
— Ето, вземи — подадох й малка дървена хавайска кутийка, на която имаше резба с красиво хавайско цвете. Беше правена от местен дърворезбар.
— Какво е това? Още един подарък?
— Е, реално вчера не ти подарих нищо, което да вземеш в ръцете си. Това ти го давам като спомен от времето ти с мен в Хавай.
Тя отвори кутийката. В нея имаше малка мида и парче розов корал, които бях намерила на брега предния ден, докато се разхождах. В едно меко парченце плат имаше и гривна от бяло злато с талисман. На талисмана с форма на сърце бе написана само една дума.