— Сестра? — усмихна се тя и вдигна гривната пред очите си.
Светлината рикошира право в сърцето ми. Изпънах ръка напред и й показах, че и на моята китка има същата гривна със същия талисман и надпис.
— Сега, когато ти липсвам или искаш да си спомниш за голямата си сестра, можеш да носиш гривната и ще знаеш, че аз винаги мисля за теб. Можеш да добавяш талисмани към нея. Да я напълниш с парченца от живота си. С бъдещите ти спомени. Наши общи или пък лично твои.
Тя стисна ръцете ми в дланите си. По лицето й течаха сълзи.
— Ще я нося всеки ден. Защото ще ми липсваш всеки ден. Обичам те, Миа. Ти си човекът, без когото не мога да живея. И никога не искам да живея без теб.
Разделихме се едва когато чухме таксито да надува клаксона си. Взехме багажа й и тръгнахме. Прегърнах Жин и Мади за последно и дълго гледах как таксито се отдалечава.
Още само един ден на острова с Тай. Трябваше да го направя незабравим.
* * * *
Докато се готвех за последната ни вечер навън, телефонът ми звънна.
— Ало?
— Здравей, кукличке — чух сладкия съблазнителен глас на леля Мили.
Издишах тежко в слушалката, исках да разбере, че съм й ядосана.
— Доста време ти отне да ми се обадиш. Вече се притеснявах, че ще летя за Вегас или Калифорния.
— Извинявай, че не се обадих досега, но истината е, че едва днес те резервираха за юни.
Това признание ме изправи на нокти. Не можех да си позволя празен месец, трябваше да плащам на Блейн или щеше да убие баща ми, или да тръгне след сестра ми.
— Това ужасно ме плаши, лельо Мили. Какво искаш да кажеш? В последния ти имейл пише, че съм резервирана за цялата година.
— Да, за всички месеци, освен за юни, но щях да се справя, защото мога да се обадя на някой от предишните ти клиенти и веднага щяха да те вземат. Онзи французин Алек ми каза, че ако ти се отвори свободен месец, те взема на секундата. Взема те всеки месец, в който си свободна.
— Наистина ли? — Трябваше да си поговоря с Алек за това.
— Не разбирам защо си изненадана. И той не е единственият. Първият, по който си беше паднала, ми каза да му се обадя, ако възникнат каквито и да е финансови проблеми или имаме нужда от помощта му. Интересно. Двамата ти първи клиента ще направят всичко по силите си, за да ти помогнат и да си добре.
Интересно. Да, това беше думата. Но не беше нещо, за което бях готова да мисля сега. Въздъхнах и продължих да слагам спиралата си за мигли.
— Къде отивам този път?
Мили не отговори веднага.
— Как да ти кажа… има нещо, което може да не ти хареса. Не е като Хавай. Никак даже. Не мога да ти обещая и жребец за секс. Тази ситуация може да ти се стори малко неприятна, но кълна се, не се налага да спиш с него. И той е страхотен мъж.
— Аха, значи е грозник някакъв? — веднага си представих дебелак с огромен бирен корем и вонящ на бира дъх.
— Не, не, никак даже. Невероятно красив мъж. Бих го фраснала толкова бързо, че свят ще ти се завие.
— Чакай малко! Ти би го фраснала? Никога не си казвала такова нещо за някого от клиентите ми. Винаги си намеквала да чукам и да бягам особено когато ми дават допълнително пари, но никога не си споменавала, че самата ти имаш някакъв интерес. Какво става тук?
Нервите ми бяха изопнати до краен предел. Имах нужда от голяма течна доза кураж. Отидох до хладилника и извадих бутилка ром „Малибу“, налях си един шот, обърнах го и налапах огромно парче пресен ананас. Комбинацията беше уникална, което никак не ме учудваше. Облизах устни и си налях още едно.
— Ще говориш ли, или какво?
— Ами… не е толкова енергичен като досегашните.
О, не. Изръмжах ядно, сипах още един шот и го обърнах с парче ананас. Ромът свърши работа, вече усещах как първоначалният ми гняв започва да се уталожва.
— Давай, казвай направо, лельо Мили.
— Колко пъти трябва да ти казвам да ме наричаш госпожица Милан?
— Отбягваш темата…
— Какво ще кажеш направо да ти пусна всичко по имейла? — попита с подсладен гласец, но на мен такива не ми минаваха.
— Какво ще кажеш да споделиш веднага за какво става дума, преди да си вдигна щастливия задник и да се кача на първия самолет за Лос Анжелис и от там направо пред офиса ти?
Тя цъкна с език.
— Добре, по-възрастен е.
— Дай ми цифра, Мили. Четиридесет? Петдесет?
Тя засмука въздух през зъби.
— Може би петдесет и нещо. Или шестдесет.
— Това е отвратително. Сериозно ли ми говориш? Ще е някой извратеняк, нали? — Добре де, как е възможно. Точно когато тази работа започваше да ми харесва, ми се пада дъртак извратеняк. — Вероятно се е вживял в ролята на „Татенцето“ на каквото младо му попадне. Много кофти.