— Знам, знам. Но звучеше много възпитано и мило по телефона. Иска жена като теб да ходи с него на социални събития. Очевидно, ако принадлежиш към класата на старите кинти във Вашингтон, трябва да имаш млад и секси трофей до себе си. Има сделки с неколцина сенатори и инвеститори и трябва да им подслади окото, и му трябва красива жена на ревера. От това, което разбрах, работата му в момента е да лобира за някакъв проект, за който му трябва подкрепа и средства, и не знам още какво. Като цяло не разбрах точно. Има ли някакво значение?
— Не, всъщност няма значение. Парите ми трябват, така че каквото дойде, все е добре. Стига да не си мисли, че може да се навре в гащите ми, всичко ще е наред. Нали му поясни този факт? — Усетих кисел вкус в устата си. Исках да изплюя слюнката. — Та той е по-стар от баща ми! — Потръпнах и се опитах да изтъркам от кожата си неприятното усещане.
— Всъщност, той пръв постави това правило. Каза, че не знае точно какъв вид услуги предлагаш, но категорично заяви, че няма да приеме никакви сексуални оферти.
— Е, това поне е облекчение — казах саркастично, но истината е, че огромна тежест падна от раменете ми.
Не ми се нравеше идеята, че ще трябва да изкарам един месец без секс, но щях да оживея. Вероятно. Малко вероятно. Мамка му, трябваше да проверя дали имам достатъчно батерии за вибратора.
— Добре, изпращам ти подробностите. Казва се Уорън Шипли.
— Това име ми е познато.
— Нормално. Синът му е сенаторът на Калифорния.
— Сериозно ли? Ето на това казвам аз горещо парче. Най-младият сенатор в историята. Само на тридесет и пет.
— Значи всичко е наред, кукличке? По последна информация не е обвързан.
Синът изглеждаше перспективен. Спомних си как сложих отметката до името му, когато гласувах на последните избори за сенатор на Калифорния. И не само защото беше секси.
Арън Шипли. Висок, тъмноруса коса, кафеникави очи. И начинът, по който се движеше в костюма си, добре очертаващ тялото му, караше една жена като мен да копнее да свали този костюм за две секунди и половина.
— Прати ми всичко на пощата. Имам вечеря с Тай.
— Тай? Кой е Тай?
— Един греховно красив самоанец. Та-дам! Чао, лелче.
* * * *
Тай не пусна ръката ми от мига, в който дойде да ме вземе — до колата, в колата, от колата до ресторанта — чак докато седнахме на масата. Беше му много трудно да ме пусне.
— Хей, мога ли да си получа ръката обратно?
И чак тогава ме пусна като ужилен. Наведох се към него и прокарах длан по огромното му мускулесто бедро.
— Всичко ще бъде наред.
Той поклати глава.
— Как можа да го кажеш? Та ти си тръгваш утре!
— Да, тръгвам. Така че нека да направим тази вечер незабравима?
Той стисна очи, пое леко дъх, отвори ги и се фокусира изцяло върху мен.
— Миа… просто… никога не съм срещал жена като теб. Никога. Ти си забавна, умна. Красива. — Наведе се напред и прошепна: — Истинска лъвица в леглото. — Поклати глава. Очите му бяха потъмнели почти до черно, красиви и изпълнени с копнеж. — Не знам как да изкажа всичко, което чувствам.
Стисках облегнатата му на масата длан.
— И на мен ще ми липсваш. Повече отколкото съм готова да призная.
— Да, именно.
— И ще поддържаме връзка. Телефон, имейл, съобщения. Ще ми разказваш всяка подробност от живота в лудото ти семейство, за работата, за шоуто. Прати ми видео от някой нов номер от тези ваши мъжки танци с огньове. Аз ще ти пратя… Е, не знам какво мога да ти пратя. Може би селфита от разни места, където няма да правя нищо кой знае колко интересно.
Тай отметна глава назад и се засмя с пълно гърло. Дълбок, разтърсващ смях. Беше щастие да слушаш този смях. Наклоних се към него и го целунах по бузата.
— И ще си останем приятели? — попита с надежда.
— Най-добрите.
Щастливият гигант плесна с ръце и избута стола си назад.
— Ще взема шампанско. Трябва да отпразнуваме последната ти нощ тук!
Точно когато се изправяше, столът се разклати от тежестта му, олюля се и падна. За нещастие, една сервитьорка точно минаваше край нас с табла, на която бяха наредени много чаши с вино. Кракът й се закачи за стола, таблата полетя напред заедно с момичето. Тай се пресегна да я хване и двамата паднаха на земята. Тя се приземи директно върху него, с краката встрани, както се язди кон. Виждах само един счупен стол, висока блондинка и ръката на Тай около тънкото кръстче на момичето. Тя се надигна на колене, полата й се качи нагоре, а той я стискаше за бедрата. Може би, за да не падне настрани?
Точно се канех да скоча да помогна, но видях лицето й. То беше обърнато към мен, а Тай бе вдигнал поглед към нея. Бузите й порозовяха. Тя прокара ръка през косата си и тогава забелязах изумителните й зелени очи. Беше впила зъби в устните си, които сега блестяха влажни и сочни. И кървави. Нямаше много кръв, но устата й със сигурност бе сцепена. Тай седна и притисна палец към разранената й устна, и дълго, дълго гледа чертите й. Момичето не помръдваше, нито един мускул в тялото й не функционираше, беше изцяло фокусирана върху него. Дори и ресторантът да бе гръмнал или избухнал в пламъци, никой от двамата нямаше да забележи. Бяха като в транс. Тогава Тай сложи ръка на бузата й и попита: