— Добре ли си, слънце?
Слънце! И тогава прозрението ме удари. За бога, това беше неговото момиче. Руса коса, целуната от слънцето, очи с цвят на току-що окосена трева. И той я нарече „слънце“. Притиснах ръце към гърдите си. Не смеех да се обадя. Исках да видя тази любовна история, исках да я изживея, сякаш беше моята собствена.
— Извинявам се — каза момичето с тънко и смутено гласче.
Той погали долната й устна с палеца си.
— Имате кръв на устните.
Езикът й се плъзна по устната, за да оближе кръвта, но в крайна сметка облиза палеца на Тай. Гледах как пламъкът в погледа му става все по-разгорещен. Тя не откъсваше очи от него. Гледах как пръстите й инстинктивно се впиват в раменете му. Беше по-хубаво от любовен филм, защото това беше истинско. Мамка му, де да имах един плик с пуканки.
Най-накрая жената поклати глава и се опита да стане. Той я вдигна и я задържа до тялото си. Толкова близо, че когато се изправи в целия си грамадански ръст, тя се плъзна надолу по тялото му и след дълго бавно спускане, стъпи на пода.
Той изръмжа леко, но аз познавах този звук прекалено добре. Беше възбуден. Исках да ритам с крака из въздуха, да пищя от щастие. Привличането между двамата беше толкова естествено, толкова видимо. След още няколко мига, през които останаха долепени, тя отстъпи назад и сведе глава.
— Мамка му — огледа се и едва сега забеляза какъв хаос бе настанал около нас. — Трябваше да внимавам къде стъпвам. Ще ме уволнят! — Устната й потрепери и очите й се напълниха със сълзи.
Аз скочих и се намесих.
— О, госпожице, толкова сме ви признателни. Не сме искали да съборим таблата ви, стана съвсем случайно. Ще платим напитките, които съборихме.
В този момент управителят на заведението дойде при нас. На лицето му виждах едва сдържан гняв.
— Слава богу, че дойдохте! Тази млада дама тук спаси приятеля ми. Ако не беше тя, всички тези напитки щяха да се излеят на главата му. Това голямо момче е доста непохватно понякога. Нали, Тай? Така скочи от стола, че го строши и събори и в същото време… — Щракнах с пръсти към момичето.
— Ейми — каза тя с тих виновен глас.
— Да, Ейми идваше към нас. Можеше сериозно да нарани някого от гостите, ако не беше толкова пъргава, и успя да предпази приятеля ми, както и гостите, от някоя сериозна злополука. Със сигурност ще препоръчаме заведението ви на всички наши познати и приятели.
— А… да… благодаря. Имаме най-добрия персонал. Ейми, браво за добре свършената работа. Ще изпратя чистача да обере стъклата и да почисти, докато се настаните на масата си.
Ейми ми подаде ръка и с извинителен поглед ми благодари, но нямаше за какво, вината наистина беше на Тай.
— Няма за какво да се извиняваш и да ми благодариш. Аз съм Миа, а този огромен мускулест и напълно необвързан мъж е Тай Нико.
— Искаш да кажеш, че не сте двойка? — попита тя и веднага покри устата си с длан, сякаш не бе искала да го каже на глас.
Усмихнах се, погледнах Тай, но той не можеше да откъсне очи от нея.
— Не. Ние сме много добри приятели, но не сме двойка. Утре се връщам нагоре към континента. Убедена съм, че един нов приятел няма да му е излишен. Отдавна ли живееш тук?
Тя поклати глава.
— Не, преместихме се с татко тази седмица. Не исках да идва сам, а сме само двамата, и ето ме тук. Не познавам никого. — Тя се наведе да събира стъклата в таблата си, докато момчето дойде да почисти.
— Е, сега поне се познавате. Имаш ли телефон?
Очите й леко се присвиха, докато вадеше айфона от джоба си. Аз го грабнах и с мълниеносна скорост вкарах телефона на Тай и му пуснах съобщение, за да има номера й. Телефонът му извибрира и той отвори съобщението.
— Сега и той има номера ти и ще ти се обади утре.
Тай отвори уста да каже нещо, но аз му метнах онзи мой поглед, с който поставях на място всеки мъж, сдобил се със злата участ да е на мушката. Разбира се, той веднага млъкна. Мъдро решение. Ейми гледаше ту мен, ту него. А аз не спирах да говоря:
— Обичаш ли да караш сърф? — побързах да попитам, защото знаех, че скоро ще я извикат.