Тя сви рамене
— Никога не съм пробвала.
Усмихнах се широко и я придърпах към себе си.
— Тай, не е ли ужасно? Ейми никога не е карала сърф!
И гледай ти какво съвпадение! Тай е инструктор по сърф.
— Наистина ли? Звучи ужасно забавно. — Ейми изтупа престилката си и я приглади по тялото. Тай стоеше като препариран и следеше всяко нейно движение. — Трябва да тръгвам. Ще е страхотно да имам поне един приятел тук. И ужасно съжалявам, че паднах върху теб.
Той сложи ръце в джобовете си и се залюля на пети. Опитваше се да го играе много спокоен и печен.
— Може да ми се реваншираш, като излезеш с мен на вечеря утре вечер, след като оставя Миа на летището.
Разбира се, Тай не знаеше за моя план за бягство, в който не влизаха сбогувания лице в лице. Очите й засияха с безумно зелено сияние.
— Ще очаквам с нетърпение да ми се обадиш, Тай — каза зачервена и понечи да си тръгне.
— О, Ейми — извиках. Тя се обърна. — Последно, да те питам какво ти е отношението към татуировките?
Тя се върна при мен и прошепна в ухото ми, пак ми благодари, след което се обърна и отиде до бара да вземе напитките на хората, които така и не си ги бяха получили. Добре че бяхме в Хавай, а не в някой снобски ресторант в Ню Йорк. Щяха да ни изхвърлят и тримата, че се мотаем и водим разговори насред счупени стъкла и разлято вино. Тук, в Хавай, хората не обръщаха внимание на такива неща. Минаваха покрай нас и си гледаха своята работа.
С Тай седнахме на масата.
— Значи шампанско казваш? — напомних му.
Очите му почерняха и той почти изрева в лицето ми:
— Какво, по дяволите ти, каза в ухото?
— За татуировките ли?
— Не, за папата. Разбира се, че за татуировките.
Изглеждаше ужасно нервен, което не беше за вярване, защото Тай винаги бе спокоен и уверен в собствената си кожа. Ако не броим онази луда вечер, когато ме чука, докато изгубих съзнание. Наведох се заговорнически напред и се огледах да се уверя, че никой не ни чува.
— Обожава ги. Казва, че я възбуждат. И чуй това… — Той се наведе към мен, докато аз шептях в ухото му. — … Цялата лява половина на гърба й, чак до задника, е покрита с татуировки. Но не са трайбъл татуси. — Облегнах се в стола си и с наслада наблюдавах суровия глад в очите му. — Клонки на цъфнало черешово дърво пробягват по възможно най-съблазнителния начин по гърба й чак до дупето. Секси, нали?
Ноздрите му се разшириха и пак имах усещането, че оттам ще излезе огън. Вдиша и издиша няколко пъти.
— Да, абсолютно.
— И аз мислех, че ще ти хареса.
— И точно ти ме събираш с това момиче? Не е ли странно?
— Защо?
— Защото се чукаме от един месец.
Да, аргументът му беше доста добър, но не ми пукаше дали ме мисли за луда. Той имаше нужда от момиче. Веднага. Освен това бях сигурна, че това е момичето, за което говореше Масина.
— Да, и това свършва след днес. Ще ме изпратиш с една незабравима нощ и утре започваш нов живот. Видя ли косата, очите, тялото? Тя е твоето „завинаги“!
— Не можеш да си сигурна в това.
— И ти ще ми кажеш, че не почувства нищо, докато я стискаше за бедрата и през кръста? Докато докосваше устните и бузите й?
— Не, не мога да отрека.
Щях да се пръсна от щастие, а той ме погледна с присвити очи и после избухна в смях.
— Толкова съм щастлива за теб! — подскачах и танцувах в стола си. — Какво ще кажеш да прескочим основното, и да поръчаме десерта и шампанското, което обеща.
— Това е твоята нощ, гърли, а утре е твоето „завинаги“.
* * * *
Добре че бях проявила здрав разум да си опаковам багажа преди вечерята. Тай мислеше, че самолетът ми излита вечерта. Казах му, че излитам в осем, но това, което не знаеше, бе че е в осем сутринта. Аз и сбогуванията не вървяхме ръка за ръка.
Извадих пакета, който бях направила за него до магазина, в който изработиха гривните на Мади и моята. Оставих на плота сложения в рамка самоански символ на приятелството. Когато излязох от златарския магазин, видях една местна художничка да рисува символи. Попитах я кой е символът за приятелство и тя ми го нарисува. За моето нетренирано в разпознаването на самоански символи око изглеждаше като ръкописно L с малко повече завъртулки по краищата. Беше високо около десет сантиметра. Под него нарисувах сърце и написах името си. След това го сложих в малка дълбока стъклена рамка.
Последното нещо, което извадих от чантата си, бяха персонализираните ми химикал и листове за писма. Седнах на високия стол и написах бележката до моя Тай.
Тай, мой греховно съблазнителен самоанецо,