От: Секси самоанец
Подаръкът… нямам думи
До: Миа Сондърс
От: Секси самоанец
Бесен съм, че ме лиши от целувката ми за довиждане.
Пръстите ми вече чукаха като обезумели по клавиатурата.
До: Секси Самоанец
От: Миа Сондърс
Целуни своето завинаги. Тя ще излекува всяка рана.
Засмях се по най-просташкия начин през носа като прасе и очите на шофьора ме стрелнаха в огледалото за обратно виждане. Той повдигна въпросително вежди, но аз само поклатих глава и се зачетох в другите съобщения.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Ще ми проговориш ли някога? Мина месец. Не ме карай да тръгвам след теб.
Второ неочаквано нападение на крилете на въздушните сили? Няма начин да опиша скоростта, с която пуснах най-гневното си и спонтанно съобщение, откакто имах телефон.
До: Уес Чанинг
От: Миа Сондърс
Сигурна съм, че Джина не те оставя да скучаеш. Видях озъбените ви лица на корицата на списание „Гореща Смрад“.
След двадесет минути, през които се потях заради собственото си раздразнение и поглеждах към екрана на телефона си, той отговори. И под „той“ нямам предвид моя сладък самоанец, а Уес. Не обърнах никакво внимание на съобщението, не го отворих. Опитвах се да остана спокойна и безразлична. Вместо да мисля за Уес, си представих моя секси самоанец, който вероятно сега се приготвяше за срещата си със своето „завинаги“. Сърцето ми запърха от радост, когато си спомних как вселената буквално я пусна в ръцете му. Буквално я пусна в скута му, където се приземи след онзи полет с таблата. Разбира се, бях твърдо убедена, че тя е момичето. Реших да му се обадя след седмица, за да разбера как се развиват нещата с неговото завинаги.
А моето? Не знаех кога ще се случи. Не и преди края на тази година. И мисълта за бъдещето, за Тай, за надежди и мечти не ми помогна да се преборя с изгарящото желание да прочета съобщението от Уес.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Ревнуваш ли?
Възможно ли е една жена да отреже пениса на един мъж от хиляди километри разстояние? Може би, ако наемех някой да свърши тази работа вместо мен. Имах някой и друг долар в банката за спешни случаи. Това ме накара да се разсмея. Поклатих глава. Каква игра се опитваше да играе с мен? Дали да му отговоря, или да го оставя да се поти и да чака? Очевидно едномесечното ми мълчание не му бе харесало. Така му се пада. Той да мачка чаршафите с перфектната Джина, докато аз… се чуках с моя секси самоанец.
Не. Това. Няма. Никакво. Значение.
Можех да си го повтарям един милион пъти, но крайният резултат ме удари по главата: не, не беше възможно да спра да мисля и да се интересувам от Уес. Той винаги щеше да има значение за мен. И да не знам къде е, какво прави, с кого го прави… това ме изяждаше като пираня, която е налапала прясна сурова мръвка. Когато бях с Тай, не мислех за нищо друго. За мен той беше изумителен начин да забравя и да се забавлявам, всяка нощ бе по-гореща от предишната, ако изобщо такова нещо с Тай бе възможно, защото винаги бе страхотно. Беше лесно да забравя всички проблеми с Уес, или поне да ги поставя на много заден план и да изпълвам съзнанието и душата си с всичко, което една двадесет и пет годишна жена трябва да изживява. Но сега това вече не ми действаше и не ме успокояваше.
— Много път ли остава? — попитах Джеймс. Той повдигна козирката на шапката си.
— Съжалявам, но трафикът днес е отвратителен.
Добре, четиридесет и пет минути. Това е много време.
Ако на Уес му се говореше, щях да му дам възможност. Все пак бяхме приятели. Извадих телефона си, натиснах номера му и се заставих да говоря с безразличие.
— Жива си! — Пропитият с дъх на Калифорния и слънце задъхан глас на Уес моментално разбърка всички възможни вибрации в тялото ми.
— Почти. Ха-ха. Какви са тези глупости? Защо да съм ревнива? Знаеш, че не е така.
Лъжа.
Уес засмука въздух през зъби или може би въздъхна. Чувах океана някъде близо до него. Може би беше на брега и досега бе карал сърф? Когато чух тези успокоителни звуци, макар и по телефона, сърцето ме заболя от болка за дома.
— Реших, че ако те провокирам, ще ми се обадиш.
— Уес, какво ме мотаеш? Каква е тая глупост? — дори в собствените ми уши прозвуча грозно и заядливо, а намерението ми не беше такова.
— Ти ми кажи. Забавлява ли се в Хавай? — тонът му сякаш бе поел от моята жлъчна нотка.
Помислих си за Тай и как плъзгах език по онези татуировки от рамото през ребрата, по бедрата му. През целия месец това беше любимото ми хоби за свободното време. Ммм, вкусно! Последва мазно и задоволено: