Арън зацъка с език и поклати глава.
— Звучи ужасно. Да вървим да те представя на татко, после Джеймс ще ти покаже спалнята ти и ще ударим една глава.
— Моля! — спрях на най-горното стъпало и притиснах длан към слепоочието си. Да ударим една глава? Коя глава?
— Казах, че ще те представя на татко, ще те настаним в стаята ти и ще те оставим да си починеш. Разликите в часовата зона са убийствени.
— О, много хитро — затворих очи и ми стана смешно заради моята логика.
— Ти какво си помисли? — попита и се усмихна с два реда бели зъби. Най-красивите зъби, познати на човечеството. Този мъж беше създаден да краси кориците на списанията. О, чакай, та той вече беше на всяка една корица. Няма значение.
— Помислих си, че каза да ударим една глава… в смисъл да ударим един секс на крак — засмях се аз, а той спря пред входната врата с лукава усмивка върху устните.
— Е, това може да се уреди, макар че не знам как ще реагира баща ми, ако разбере, че съм си напъхал ръката в бурканчето с бисквити, преди да ти е предложил основното ястие и да те е поканил на истинска среща. — Смигна ми и ме хвана за ръката. Това докосване пак разбуди жужукащото електричество. Той обърна глава към мен, докато ме въвеждаше в антрето.
— И ти го усети, нали?
Господи, как ми се искаше да не бях усетила нищо! Но вместо да излъжа, затворих очи, задържах дъха си и кимнах.
* * * *
Докато гледах отвън огромното имение, си бях помислила че е изумително! Е, сега разбрах, че това беше нищо в сравнение с къщата отвътре. Във фоайето имаше двойно стълбище с жълти килими. Напомни ми на шосе, покрито с жълти павета и почти очаквах Дороти[6] да изскочи отнякъде и да заподскача по него. Ако не бях уморена до смърт, и аз щях да подскачам. Това място не беше просто лукс. Къщата на Уес беше много красива, личеше, че в нея живеят хора и вероятно струваше една камара пари. Халето апартамент, в което живееше Алек, беше невероятно място, спартанско, обзаведено само с най-необходимото, но уютно. Апартаментът на Тони и Хектор беше супермодерен и обзаведен с много вкус, но това тук беше богато по съвсем различен начин. Когато хората говореха за пари, честно, нямах никаква представа за какво става дума и допреди минутки не знаех къде отивам. Мислех си, че мирише на политика. И вероятно този дом би бил хубаво място, но усещането, което навяваше, бе, че единственият друг човек, който би се чувствал удобно тук освен собствениците, би била кралица Елизабет. Стените бяха извити, с окачени гипсови тавани и корнизи. Имаше огромни прозорци с тежки цветни драперии. Краката ми потъваха в дебелия килим. Искаше ми се да си събуя обувките, за да заровя пръсти и да потъна в плюшената мекота.
— Това е изумително.
Арън се усмихна и се огледа, сякаш всичко това бе престанало да го впечатлява много, много отдавна.
— Майка ми обичаше да се занимава с интериора на къщата.
— Така ли? Предполагам, се гордее с постигнатото. Красиво е.
— Тя почина преди много години, но винаги се радваше, когато гостите й се възхищаваха на дома ни и когато журналистите идваха да правят снимки на някоя от стаите, и дори някои списания за дизайн сложиха на кориците си фотографии с нейния труд. Този дом беше нейната гордост и радост. Говоря за времето, преди да замина да уча в университета. Тогава вече би се гордяла с мен. — Той се усмихна и ми смигна.
Изглежда егото на Арън Шипли бе голямо колкото къщата. Вървях след него съвсем тихичко, докато спряхме пред една голяма двойна врата. От стаята зад нея се чу силен смях, сякаш някой наистина се забавляваше от сърце. Арън почука рязко и отвори, преди да получи позволение, сякаш имаше право да си влиза където си иска, без да чука дори.
— А, Арън, синко! Ела, ела, с Катлийн точно говорехме за това, което се случи в кухнята миналата седмица. — Той посочи към една жена в тясна скромна тъмносиня пола, над която бе вързана бяла престилка с много дантели. Бежовата й блуза бе прибрана в полата и закопчана до последното копче. Вероятно бе от обслужващия персонал. — Знаеш ли какво се е случило? Тези от кетъринга за събитието миналата седмица помислили, че искам…
— Татко… — Арън го прекъсна доста рязко, което ми се стори много грубо и дори отблъскващо. Целият този сексапил веднага изгуби няколко точки в личната ми класация. — Госпожица Сондърс е тук.
Той ме избута напред и се оказах лице в лице с едно по-възрастно копие на Шипли-син.
— Ти си много по-красива на живо отколкото на профилните снимки, а госпожица Милан знае как да впечатлява с рекламните снимки на момичетата си. Ще е идеална за работата, не мислиш ли Арън?