Арън плъзна поглед по цялото ми тяло.
— Да, определено е идеалният кандидат за позицията и ще успее да прикове вниманието на бизнес партньорите ти.
— Ела, мило момиче. Аз съм Уорън Шипли — каза весело клиентът ми. Вместо да се здрависа с мен, той ме придърпа в бащинска прегръдка. — Изобщо не си това, което очаквах. — Той се отдръпна, усмихна се и ме погледна в очите. Ако беше някой дърт перверзник, щеше да гледа в гърдите ми. Явно това, което леля каза, си беше самата истина: човекът изобщо не се интересуваше от мен, не и физически. — Благодаря ти, че дойде. Ситуацията е малко по-особена, но госпожица Милан ме увери, че си перфектният кандидат. Само благодарение на външния ти вид мога да се обзаложа, че бързо ще ги накарам да ядат от ръката ми.
Глава две
— Какво искаш да кажеш с това „само благодарение на външния ми вид?“ — Събрах вежди недоволно. Арън изпъшка с досада и сложи длан под кръста ми. Прекалено ниско под талията. Със сигурност усещаше извивката на дупето ми през полата. После потупа задника ми и застана пред мен, седна на бюрото на баща си и кръстоса ръце. Точно се канех да му кажа нещо хапливо затова, че си позволява да ме потупва по задника, сякаш му бях послушна съпруга или нещо такова, когато той веднага взе думата, за да ми обясни:
— Баща ми те нае, защото си красива, млада и ужасно секси и изглеждаш много добре в коктейлна рокля. Нали си чувала за израза „радост за окото?“ — Сви устни и пак огледа цялото ми тяло. Исках да се съпротивлявам срещу начина, по който тези очи ме караха да се чувствам, но не можех. Имаше нещо греховно в откритото му възхищение. Когато човек с такъв статут и власт оглежда забранения плод, в това има нещо ужасно възбуждащо.
— И аз ще се преструвам, че съм твоята… какво? Госпожа Шипли? — погледнах безцеремонно към Шипли-баща за разяснение.
Господин Шипли погледна към Катлийн, която сведе очи и извърна поглед. Деликатните й черти се изкривиха като от силна болка.
— Мисля, че е най-добре да ви оставя да обсъдите бизнес делата си насаме — каза тя с разтреперан глас и тръгна със забързана крачка към вратата. Вървеше така елегантно и внимателно, че дори не чувах стъпките й. Предполагам, хората с професия като нейната се научават да се движат тихо и да не притесняват с излишен шум хората, за които работят.
Бащата на Арън вдигна ръка да каже нещо на жената, но синът му я хвана и я притисна обратно към бюрото. Уорън изправи рамене и повдигна леко глава.
— Мила моя, хората, с които правя бизнес, са членове на клуб „Един процент“, което означава, че те са единият процент най-богати хора в Америка. В този клуб влизам и аз. Имат повече пари, отколкото биха били необходими на хиляди хора да живеят в охолство през целия си живот. Но моите познати използват тези пари, за да контролират големия бизнес. А в момента аз играя тяхната игра по техните правила.
Това съвсем ме обърка, понеже единственият „клуб“ „Един процент“, за който бях чувала, беше една гангстерска група мотористи в покрайнините на Вегас. Сложих ръка на кръста си.
— Това не обяснява защо съм тук.
Уорън прочисти гърло и прокара ръка по леко наболата си брада. Изглеждаше ужасно сконфузен и притеснен от разговора.
— Ти си курвата на баща ми. — Сенаторът заби директно истината. Без никакъв такт. Без следа от деликатност. Рязко повдигнах глава и скръстих ръце пред гърдите си.
— Моля? Не правя секс с клиентите си, ако самата аз не го желая.
— Не, не, не, не, мило момиче. Не искам това… — Уорън звучеше точно толкова притеснен, колкото се чувствах и аз. Погледна към Арън. Според мен търсеше помощта му, за да ми обяснят за какво става дума. Арън завъртя очи и стана.
— Миа, тези мъже имат жена на ревера. Обикновено това са курви, които са с тях заради кинтите им. Трябва само да изглеждат красиви, да изкопчат колкото може повече пари и да чукат мъжа, когато и където им се каже.
— Сине! За бога! Трябва ли да си толкова груб? — Уорън стана и дойде до мен. Очите му бяха изпълнени с нещо, което можех да определя само като срам от поведението на сина му и от цялата ситуация. — Миа, няма да се отнеса с теб лошо, но разбери, че за мен е много важно да имам подкрепата на тези хора, за да продължа напред с плана за мисията си, свързана с новата програма. Всеки един от тях има по една красива млада жена до себе си. Това е отвратително нещо, но за съжаление е свързано със статута им и е почти задължително, нещо като условие. Не ми пука за тези неща, но ще играя каквато игра искат. За да постигна целта си и да превърна това в реалност, ми трябва подкрепата на няколко много влиятелни мъже в бизнес управлението. Без тях ще смажат плана ми и всичко заминава по дяволите.