Выбрать главу

повърхността на океана и отскачаха нагоре. Беше зашеметяващо. Уес ме придърпа в

прегръдката си, и аз се улових за парапета. Той ме нагласи пред себе си и ме притисна към

тялото си.

- Красота - изрече и прокара нос по врата ми.

- Много е хубаво, да - съгласих се.

- Не говорех за гледката, а за теб. - Уес захапа онова местенце, където се свързваха

шията и раменете ми, и тялото ми изтръпна от бързо нарастващо вълнение. То се настани

у мен и продължи да се разлива по вените ми, докато не почувствах сладка болка.

- Ласкател - ощипах го по бедрото.

- От това заболя! Чакай само да видиш дали някога пак ще ти направя комплимент -

отсече той с престорен гняв.

Обърнах се, сключих ръце около врата му и го целунах. Нищо неприлично, просто два

чифта слети устни. Целия ден, докато беше на работа, ми липсваше толкова много и сега за

пръв път днес бяха така близо до него. Той простена в устата ми, отдръпна се назад и

просто се загледа в мен мълчаливо. После поклати глава и се усмихна. Усещах, че иска да

ми каже нещо, но точно в този момент не знаех дали ще мога да се справя, дали ще мога да

го понеса.

- Хайде да си вземем за хапване и пиене - предложих и раменете му се отпуснаха, като че

бе разочарован.

Естествено, успях целенасочено да съсипя мига.

- Разбира се - отвърна той, хвана ме за ръката и ме поведе към бара. Сдобихме се с

напитки и после един от сервитьорите ни предложи азиатски хапки. Докато пийвахме и си

приказвахме, през тълпата си запробива път най-красивата жена, която някога бях

виждала. Беше облечена в тъмночервена рокля без презрамки, която очертаваше

перфектните й големи гърди. Падаше точно над коленете. Имаше изумително дълги крака.

Беше с гъста черна коса като моята, само че беше накъдрена на малки подредени спирали,

които галеха перлената й кожа. Сочни червени устни, прекрасни очи, ефектно гримирани в

опушени нюанси. Тази жена присъстваше в мокрите сънища на всеки мъж. Тя бе кошмарът

на всяка жена. Това обаче не важеше за мен. Аз просто исках да съм тя!

- Джина! - Уес подаде ръка на красивото създание. - Позволи ми да те представя на

приятелката си, Миа Сондърс.

Очите й се разшириха и устните й се извиха в усмивка, когато улови начина, по който

изрече думата „приятелка”. Като приятелка, а не като гадже. И разбира се, веднага сложи

малката си длан върху рамото му, вдигна поглед към него, запърха с огромните си мигли и

едва след това се обърна към мен. Уес бе напълно запленен от това същество. По дяволите,

аз самата бях очарована. Истинска красота като нейната не се срещаше много често.

- Джина Делука - подаде ми ръка тя и се здрависахме. - Всеки приятел на Уес е и мой

приятел.

Гласът й звучеше сякаш тихо тананика балада, която само жени като нея могат да пеят.

Веднага щом се ръкувахме, тя застана пред мен, закривайки Уес от погледа ми, и притисна

гърди в него.

- С нетърпение очаквам да започнем работа по филма ти. Очарователна предпоставка за

едно прекрасно изживяване. - Ръката й се плъзна по ревера му.

Уес стоеше безмълвен пред нея и се взираше в магнетичните й очи. Имах чувството, че

се натрапвам в тяхното лично пространство. Е, със сигурност никой нямаше нужда от

моето участие в този разговор. И независимо от всичко, което си бях обещала, започвах да

ревнувам. Не, нямах никакво право да претендирам, че Уес е мой. Но през следващите

няколко дни, той наистина беше само мой, по дяволите!

Опитах се да си прочистя гърлото, покашлях се, но това не й попречи да продължи да го

хипнотизира.

- Може да минем някои от сцените в дома ми, знаеш... за да мога по-добре да навляза в

ролята на героинята. Да я почувствам. - Тя облиза устните си и цялото ми същество се сви в

нажежена до бяло топка от бяс. За каква се мислеше тая?

- Ами... да... разбира се... ами... - опита се да отговори Уес, но само това успя да избърбори.

Избутах я от пътя си и любезно прекъснах разговора им.

- Мило, умирам от глад. Готов ли си да седнем да хапнем? - запримигвах с клепки и аз, но

бях убедена, че моите мигли далеч не постигаха същия ефект.

Уес ме погледна, поклати глава и по устните му се плъзна усмивка. Придърпа ме през

кръста и ме залепи до себе си. Очите му грееха.

- Всичко за теб, Миа - отвърна и ме целуна по челото. - Съжалявам, Джина, извини ни.

Взрях се в красивата чернокоса хищница. Устата й беше отворена от изумление, задето

бях дръзнала да й прекъсна игричката, но истината е, че тя прекъсна нас, като си навря