Четвъртата ми грешка би могла да се определи като последната капка, преди чашата да прелее. Като онази последна сламка в купата сено, натоварено върху камилата, която именно става причина да се счупи гръбнакът й. Тъкмо тази грешка ме накара да стигна до твърдото убеждение, че истинската любов е измислена от производителите на картички и от хората, които пишат романтични романи. Казваше се Блейн, но според мен е трябвало да го кръстят Луцифер. Беше бизнесмен, говореше сладко, убедително. Тук трябва да отбележа, че използвам думата „бизнесмен“ доста фриволно. Той беше акула в сферата на кредитите. Същата акула, която даде на баща ми такъв огромен заем, че татко нямаше как да го изплати до края на живота си. Първо, Блейн се обърна срещу мен, а после и срещу него. По онова време си мислех, че любовта ни е като в приказките. Блейн ми обещаваше рая на земята, но всъщност стовари ада в краката ми.
- Смятам, че трябва да приемеш работата, която ти предлага леля ти, и да се приключи. - Най-добрата ми приятелка Жинел шумно направи балонче с дъвката си и аз отдалечих телефонната слушалка от ухото си, за да не ми се пукне тъпанчето. - Няма друг начин, Миа. Как иначе ще измъкнеш баща си от тая каша с Блейн и горилите му?
Буквално изсмуках студената вода от бутилката. Калифорнийското слънце разпръсна на милиони парченца пъстра ярка светлина останалите по стъклото капки.
- Не знам как да постъпя, Жин. Не разполагам с такива пари. Всъщност нямам никакви средства - въздъхнах. Беше шумна въздишка, която прозвуча прекалено драматично дори в собствените ми уши.
- Виж, ти винаги си била влюбена в идеята за любовта...
- Вече не - напомних на приятелката си, която ме познаваше открай време.
В слушалката чувах звуците на Лас Вегас. Някои хора са в заблуда, че пустинята е тихо място. Не и Лас Вегас, още по-малко Стрип. Навсякъде дрънчат слот машини, оглушителни звуци, които полека се превръщат в монотонен изнервящ фон, независимо къде си.
- Наистина нямаше начин да го избегнеш.
- Знам, знам.
Тя размърда телефона и в ухото ми пак запука.
- Но пък сексът ти харесва, нали?
- Не съм Барби, Жин. Математиката не е чак толкова трудна. Сметката е съвсем проста. Моля те, не ми задавай тъпи въпроси. Не знам как ще оцелея, честно. - По-скоро, ако не намерех начин да върна един милион, баща ми щеше да е този, който нямаше да оживее.
Жинел изпъшка и едно балонче пак се пукна.
- Искам да кажа, че ако приемеш тази работа на придружителка, трябва само да изглеждаш хубава и да се чукаш много, нали? Не си правила секс от месеци. Може пък и да ти хареса. Как мислиш?
Остави на Жинел да ти говори професионално за статута на високо платена проститутка, сякаш е възмечтаната от всяка жена кариера.
- Това не ти е „Хубава жена“ и аз не съм Джулия Робъртс.
Тръгнах към мотора си „Сузуки“ GSXR 600, който наричам просто Сузи - единственото ценно нещо, което притежавам. Преметнах единия крак през седалката, сложих телефона пред себе си и го нагласих на хендсфри. Разделих тежката си черна коса на три и сплетох нещо, което напомняше дебело корабно въже.
- Виж, знам, че го казваш за мое добро. И честно, изобщо нямам представа как да постъпя. Не съм курва. Поне не искам да бъда такава. - При самата мисъл в гърдите ми се изляха на талази реки от ужас. - Но трябва да измъдря нещо. Да направя бързи пари. Много бързи.
- Да, наясно съм. Кажи ми как е минала срещата с „Луксозен ескорт“. Обади се тази вечер, ако можеш. Мамка му, закъснявам за репетиция, а не съм почнала да се обличам! - звучеше вече запъхтяна. Представих си я как тича през казиното, за да стигне навреме, с телефон залепен за ухото, без да й пука кой я гледа и колко от хората, които разбутва, я мислят за лунатик. Именно това я правеше толкова специална и различна. Тя винаги наричаше нещата с истинските им имена. Винаги. Точно както и аз.
Жинел работеше в бурлеска шоуто „Сладки кукли“. И напълно в съзвучие с името му приятелката ми беше нисичка и знаеше много добре как да върти дупето си по възможно най-сексапилния начин. Мъже от цял свят се трупаха да гледат бурлеската на Стип. И въпреки това Жинел не изкарваше достатъчно, че да ми спаси задника, нито пък този на баща ми. Не че някога съм я молила.
- Добре. Обичам те, кучко - казах сладко, докато подпъхвах плитката си под яката на коженото яке, така че да падне на гръбнака ми.