* * * *
Следващият ден се оказа водовъртеж от събития. Почувствах се като Сандра Бълок в „Мис таен агент“. Търкаха ме, скубаха ме, кола маска навсякъде. И всичко беше болезнено. Едва останах жива. Бях като игленик, в който всеки забиваше по някоя голяма игла. Накрая насмалко да стоваря юмрука си в лицето на консултанта по красота, който Мили бе наела даме оправи.Това са нейни думи, не мои.
Но не мога да отрека, че мъките все пак дадоха резултат. Когато се погледнах в огледалото, едва разпознах жената, която ме гледаше от там. Дългата ми черна коса бе по-лъскава от всякога, перфектно падаше на меки вълни по раменете и гърба ми. Всеки милиметър от кожата ми, където попадаше светлина, грееше с отразен блясък. Нормалният тен, който бях придобила след седмици, прекарани под калифорнийското слънце, сега лъщеше с меден оттенък и истински подчертаваше най-хубавото във физиката ми, изкарваше го на преден план.
Роклята, която ми бяха избрали, беше с цвят на лавандула. Удобна. Копринена. Полепваше съвършено по всяка извивка на тялото ми, постигайки желания ефект. Секси и лъскава.
Изглеждах като черен ангел, когато фотографът ме сложи да седна на една студена мраморна пейка. Местеше ме насам-натам. Не след дълго разбрах къде се крие номерът: сърдити нацупени устни и лишен от емоции поглед, вперен в нищото. Точно такава трябваше да бъда сега. Напълно лишена от чувства.
Когато най-сетне свършихме и се преоблякох в ежедневните си дрехи - непременно джинси и тясна тениска, тръгнах да видя Мили, или иначе казано госпожица Милан, в офиса й.
- Кукличке, тези снимки са великолепни. Винаги съм знаела, че от теб ще излезе страхотен модел. - Тя включи монитора си и аз минах зад бюрото да проверя какво толкова гледа. Въздухът за секунди напусна гърдите ми, когато видях снимките, които ми бе направил фотографът.
- Изумително! - За известно време изгубих дар слово. - Не мога да повярвам, че това съм аз. - Клатех глава, докато на монитора се сменяха снимка след снимка. Вече бяха качени на сайта на „Луксозен ескорт“. Ако не знаех, че именно аз съм тази там, че участвах във въпросните фотоси, никога не бих повярвала, че мога да изглеждам така. Устните на леля ми се обтегнаха от бавна усмивка.
- Ти си красива. - Настоятелният й поглед ме закова на място. - Толкова много приличаш на...
- Както и да е. - Поклатих глава и допрях едното си бедро до бюрото й. Изобщо не ми се слушаше колко приличам на майка си. - Какво следва? - попитах и скръстих ръце пред гърдите си. Изпитвах някакво странно желание да се предпазя от това, което предстои. Тя се облегна на стола си и ме погледна с грейнали очи.
- Искаш ли да видиш първата си задача?
Ужас бавно запълзя по гърба ми, но изправих рамене и се взрях в нея със спокойно изражение.
- Да играем тогава.
Мили се засмя и кликна няколко пъти в браузъра. На монитора се появи образът на един от най-изумителните, най-прелестните, неописуемо съблазнителни мъже, които бях виждала. Нищо не можеше да помрачи или опетни зашеметяващата красота на този мъж. Дори на строгата официална снимка русата му коса с пепелив оттенък, зелените очи и изсечената челюст бяха крайно впечатляващи. Имаше нещо необикновено в този мъж. Косата му беше дълга, подстригана на етажи. Очевидно скъпа прическа и въпреки това изглеждаше някак рошава, по момчешки. Нещо не се връзваше. Този човек не беше над тридесет. Освен това не допусках да е от типа мъже, които имат нужда от платен придружител. Беше от онези, към които жените тичаха с препъване, обезумели от страст.
- Не разбирам. Защо му е...? - посочих красавеца на монитора. - Защо търси жена?
Леля ми плесна леко с ръце, постави ги в скута си и се усмихна.
- Той избра теб. - Трябва да съм изглеждала объркана, защото тя побърза да поясни: - Лично изпратих първите няколко снимки на него и на майка му. Работя доста често с нея. Както и да е, той веднага се съгласи. Ще ти изпрати кола утре сутринта. Не живее далеч оттук, но трябва да останеш в дома му през следващите двадесет и четири дни.
Сякаш някой ме удари в главата с бейзбол на бухалка.
- Двадесет и четири дни? Ти луда ли си? Как ще се явявам на интервюта и на прослушвания, ако ще живея там? - Кариерата ми в киното не беше кой знае какво, но си имах един ниско платен агент, който от време на време ми осигуряваше малки роли и ми уреждаше прослушвания. А и работата ми в ресторанта?
Мили ме погледна, сякаш ми беше пораснала втора глава или нещо такова. Устните й се свиха в суха черта, носът й се сбръчка в неприятна гримаса.
- Миа, ще напуснеш всички останали места, които заемаш, за минимум една година. Сега си назначена на договор като сътрудник на „Луксозен ескорт“. Работата ти ще те ангажира от един до двадесет и четири часа на ден, в зависимост от желанието на клиента. И понеже ти трябват доста пари за много кратко време, се налага да поемаш по-дългосрочни ангажименти. След тези двадесет и четири дни ще имаш седмица до края на месеца да си починеш, да се съвземеш и да се погрижиш за външния си вид. В края на всеки календарен месец ще ти бъде давана нова задача.