- Не мога да повярвам! - закрачих из офиса.
Изведнъж се почувствах като затворено в клетка животно, което на всяка цена иска да излезе. И тогава осъзнах истината - животът ми такъв, какъвто беше досега, бе отминал. Край с него. Нямаше да излизам на нормални срещи с момчета... не че напоследък бях ходила някъде... Нямаше да се явявам на прослушвания - скромната ми кариера в киното беше минало, далечен спомен. Освен това щях да имам малко, да не кажа нула време за татко и Мади, за Жинел.
- Повярвай, момиче, не е шега работа. Онова, което е направил баща ти, онова, което е сторил бившият ти приятел, то именно е предопределило живота ти да поеме такъв курс. Имаш късмет, че отварям местенце за теб тук. Не бъди неблагодарна. Сега млъкни и седни. - Гласът й беше напълно лишен от топлинка, бе сведен до студен официален бизнес тон на професионална бизнес дама с твърда ръка.
- Съжалявам. - Знам, че се опитваше да ми помогне, но всичко това се случваше толкова бързо, неочаквано. Не беше за вярване.
Отпуснах се на стола пред бюрото и свих юмруци. Колкото и да клатех глава, това не променяше крайния резултат - сега бях платено момиче. Момиче под наем. Всеки месец щяха да ми пращат нов мъж. Ако преспивах с тях, щях да получавам на ръка, в брой, двадесет процента от таксата. Щях да правя много повече пари. Пак поклатих глава и се разхилих. Смехът ми звучеше точно като на истерична, напълно полудяла жена. Облегнах се назад и погледнах белия таван. След няколко секунди едно много страшно и в същото време успокоително решение ме връхлетя: това трябваше да направя и щях да го направя. Щях да позволя на един секси мъж да ме води на скучни бизнес вечери или на каквото там си бе наумил. Не се налагаше да спя с тях и най-важното - нямаше никаква опасност да се влюбя. По един нов мъж всеки месец. Нямаше да има време да хлътвам като патка, както сочи историята досега. И кой е казал, че трябва да прекратявам кариерата си в киното? Какъв по-добър начин да се усъвършенствам от този - да играя театър пред въпросните мъже и да бъда такава, каквато ме искат. А когато месецът свърши, щях да бъда себе си и татко щеше да е в безопасност. Стига да успеех да убедя Блейн да приеме месечни вноски. Така всичко щеше да мине добре.
Поех си дълбоко дъх и станах. Сложих длан върху ръката на леля. Усмивката й бе зловеща, но някак секси. Беше много добра в работата си.
- Е, добре,госпожице Милан- изрекох, акцентирайки върху името й, за да разбере, че може да разчита на мен. - Изглежда аз съм новото момиче в календара на компанията ти.
ГЛАВА ДВЕ
Уестън Чарлз Чанинг III. Гледах името и се чудех защо някой би пожелал да има римски числа след фамилията му. Обзалагах се, че е някакво напудрено претенциозно богаташче, чиято майка не иска синът й да се излага с евтини проститутки, когато ходи след задника й по разни светски събития. За мен лично това беше единственото обяснение защо един толкова красив мъж би прибягнал до услугите на агенция за луксозни придружителки.
Прехвърлях страниците и най-накрая намерих списъка с правилата, които „госпожица Милан“ ми изпрати вечерта у дома.
1.Винаги изглеждай красива.Никога не позволявай на клиента да те види неподготвена. Грим, прическа, лак, всичко да е изрядно. Дрехите-изгладени без гънка. По всяко време. Клиентът ще ти предостави гардероб по свой избор. Размерите и личните ти предпочитания са дадени на стилистите им.
Завъртях очи и с копнеж погледнах големия куп джинси в гардероба си. Личен стилист? Исусе, тези хора имаха прекалено много пари. Колко усилие се изисква да избереш сам собствените си дрехи? Размерите ми били изпратени. Браво! И сега онзи мъж знае, че трябва да сваля някое и друго кило. Високият ми ръст компенсираше теглото ми, така че изглеждах по-слаба, но знаех, че леля ми предпочита момичетата да носят размер нула, ако е възможно. Но както и да го погледнеш, бях заоблена - размер осем, понякога десет, ако трябва да съм напълно честна. Може би това се считаше за плюс в света на моделите.
Той избра теб,напомнях си, докато слагах тоалетни и други принадлежности в малка раница. Лосион, грим, парфюм, Киндъл, малка торбичка с любимите ми бижута. Не притежавах нищо скъпо, но за мен тези вещи означаваха много, бяха си само мои. От време на време искаме да бъда себе си, макар и по такъв незначителен начин. Подсигурих се и със съвсем нов дневник, както и с персонализирани специално за мен листа, пликове и писалки. Помислих си, че след като ми предстоеше едногодишно преживяване, беше добра идея да използвам времето да науча нещо от него. По дяволите, та аз можех дори да направя собствен филм след време.