— Добре, дайте я!
И ето, в ръката ми ляга солидна и лека чанта от хубава кожа. Не тежи много.
Неудържимият Грязнов ми шепне:
— Изхвърли хартийките оттам и си приватизирай чантичката. С нея веднага си личи, че си важна птица.
Отвръщам му в същия дух:
— Да бе, тебе ако слушам, досега да съм в панделата.
Отиваме към колите, където под светлината на фаровете следователят от районното управление разпитва тримата младежи, които са открили тялото. Момчетата вече са изтрезнели, отговарят лаконично на въпросите и сигурно съжаляват, задето не са си отишли веднага по къщите, след като са се обадили на милицията. Следователят си записа фамилиите и адресите им, обстоятелствата, при които са открили офицера, после запита:
— Познавате ли го?
— Не — нестройно, но хорово отговориха момчетата.
— Мдаа, ясно…
Следователят или е изморен, или му е скучно да разпитва свидетелите как така някакъв човек просто си умрял в чужд двор.
Използвам паузата, през която районното ченге изпада в замислено състояние, и също задавам въпрос на момчетата:
— Доколкото разбрах, всички живеете тук?
— Ами да.
— И за пръв път ли виждате този човек?
Високият пубертет, който стърчи поне с половин глава над мен, след кратко помайване отговаря:
— Не, и преди сме го виждали…
— Често ли?
— Три пъти.
— При какви обстоятелства?
— Ами ние си седим понякога в беседката, бъбрим си, пушим. А той минаваше по пътечката през двора, почти до нас.
— По кое време беше?
— Вечер, след седем…
— А защо го запомнихте?
— Решихме един път да го пробваме на шубе? Той тъкмо минаваше край нас. Та аз му викам: господин полковник, дали няма да ви се намери цигарка? Хората обикновено се плашат и драсват…
Има си хас, мисля си: всичките са опаковани в черна кожа, косите им стърчат, на гърдите им висят такива синджири, че може да трепеш с тях…
— … боят се, в общи линии. А той нищо, приближи се и вика: „Какъв господин съм ви аз, хлапета, а пушенето е вредно.“ Но ни даде пакет цигари.
— Какви бяха?
— „Уинстън“.
— При кого идваше, не знаете ли?
— Не. Той само минаваше през двора, и толкова…
Когато оставих на мира младежите, към мен се приближи Слава:
— Вкъщи ли се прибираш?
— Естествено.
— Да вървим тогава. Момчетата ще ни закарат. Ти какво се беше лепнал за ония с въпросите си?
— Лош навик — казах виновно.
Скрихме чантата на полковника в сейфа на Грязнов. Не ни се щеше да караме шофьора да навърта излишни километри, той и без това щеше да се мотае из града цялата нощ.
Вкъщи всички отдавна спяха. Да си призная и на мен ми се щеше. Но, изглежда, преминах първата степен на умората, а за втората трябваше да чакам още четиридесет минути. От водката или от пренапрежение ме цепеше главата. А може да ме боли и защото ще се променя времето. Откакто в Афганистан доблестните бойци от спецчастите провериха здравината на черепа ми, той започна да изпълнява между другото и функциите на жив барометър.
Поседях в кухнята, констатирах, ме главата ми е празна откъм мисли, а и в този час хич не ми трябват, честно казано. Погледнах десеткилограмовата гира, която кротко ръждясваше под мивката, въздъхнах и си легнах. Утрото е по-мъдро от вечерта.
4.
Както и предполагах, вечерта главата ме болеше не само от водката. Утрото се случи слънчево и не много студено. Наистина, не излезе по-мъдро от вечерта, макар през нощта да имаше такава надежда.
Не можах да се наспя и ако я нямаше ярката слънчева светлина над главата ми, едва ли щях да дойда в службата в най-доброто си настроение. А сега бодро се добрах до кабинета си, седнах зад бюрото и започнах да подготвям делото „Свидерски“ за внасяне в съда.
Меркулов се обади по телефона и попита какви идеи имам по повод на американеца.
Отговорих му с патоса на Нона Мордюкова от филма „Брилянтната ръка“:
— Порядъчните американци не се возят в случайни коли.
— Установихте ли вече с кого е пътувал? — оживи се Костя.
— Уви, гражданино началник! Затова и казвам — случайни. Но този господин Никой стреля сръчно с автомат, успял е да рани един от нападателите. Сега оперативните служители шарят по болниците. Може и да е нахалост, обаче процесът вече си тече. От уважение към приятелите ни от другото полукълбо цялата Московска криминална милиция е изправена на нокти.