— Трябва да се огледаме, може да има празни апартаменти — предложи Дина.
— Ами ако са запечатани и заключени? Не е хубаво да се нарушава законът.
— Ние бяхме тук през ноември, когато всичко едва започваше, но и тогава в града нямаше никакъв ред. А сега пък съвсем…
— Добре, отиваме да проверим — кимна Слава. — Само че трябва да намерим някой, който гледа с всичките си прозорци към този палат.
Откриха празен апартамент на четвъртия етаж в съседния пететажен блок. Имаше сигурно и други апартаменти, напуснати от собствениците си, но те или бяха заключени, или вратите им бяха заковани изцяло с дъски. Докато имаше шанс да намерят приемлив вариант, не разбиха никоя врата. Апартаментът се оказа не само празен, но и незаключен. Те влязоха и запалиха лампите. Изглежда, стопаните си бяха тръгнали съвсем скоро. Жилището имаше две стаи и всичките му три прозореца гледаха точно към двора.
В стаите нямаше почти нищо, освен стар диван, детско разбрицано креватче в спалнята и неугледна маса с табуретки в кухнята.
— Разполагайте се — каза Грязнов на спътниците си. — Аз ще ида да поразпитам съседите, може би някои са останали…
Дори да имаше съседи на етажа, те не отговаряха на звънците. Само иззад вратата насреща се обади някаква старица:
— Какво искаш? Нямам нищо! Нито пари, нито водка.
— Само да питам нещо, бабичко!
— Питай! Питай така.
Слава се огледа.
— Живее ли някой в петнайсети апартамент?
— Защо питаш?
— Искаме да се заселим за няколко дни.
— А за какъв дявол сте дошли?
— По работа. Пишем статии за вестниците и списанията.
Любопитството на старицата надви страха, тя отвори вратата, огледа изпитателно Слава и явно остана доволна от видяното.
— Защо не отидете на хотел, щом сте от вестниците?
— Службата за сигурност може да ни изрита оттам. Нашият вестник не се харесва много на Дудаев.
— Никой не живее в апартамента. Изселиха се преди два месеца — стегнаха си багажа и си заминаха. Позволиха ми да си взема всичко, което оставиха. Но там няма нищо. Може би бих взела табуретчиците им да си паля печката…
— А парното не работи ли?
— Отдавна… Добре, че един познат ми сложи за литър водка „циганска любов“.
— Утре ще ви пренесем табуретките.
— Добре, можете да дойдете да преспите при мен.
— Благодаря ви, майчице, но сигурно имате само една стая?
— И какво?
— Имаме много апаратура. Ще снимаме събитията…
— Какви ти събития! Ще почнат да се млатят един друг като озверели, а после няма да имаме сълзи да ги оплачем всичките…
2.
Грязнов се върна в апартамента и по резките движения, с които отскочиха един от друг Олег и Дина, разбра, че те в най-добрия случай са се прегръщали, а в най-лошия — са се целували по онзи начин, при който ушите заглъхват, сърцето замира и хващай го глухаря топличък, даже няма да писне.
— Значи така, гълъби мои — сурово им каза той. — Жилището за известен период е наше, но да се спи тук е във всички смисли нежелателно. На двора вече се стъмни. Ще ида да огледам по-отблизо това палатче. Ще ми отнеме половин час. Отпускам ви това време за лирически етюди. Но не си забравяйте задачата!
— Не се тревожете, Вячеслав Иванович! — увери го леко изчервеният Олег. — Всичко ще бъде наред.
— Ще ми се да вярвам — каза Слава и тихо, и предпазливо напусна апартамента.
Когато майорът излезе, Олег погледна Дина без предишното напрежение. В присъствието на ченгето той се стесняваше да показва възхищението си от може би порочното нравствено, но с безупречна външност момиче.
Тя на свой ред забеляза промяната в настроението на младия следовател.
— Не се стеснявайте, младежо — усмихна се Дина.
— Не се стеснявам, какво говорите?! — леко се обърка Олег.
— Някои неща се виждат от пръв поглед. Още повече че и вие ми харесвате. Тогава има ли защо да ви пука какво ще си помисли чичкото от милицията? Аз не съм престъпничка. Нали ви помагам. Той не ви ли каза?
Докато говореше, Дина все повече се приближаваше към Олег и сега почти докосваше диафрагмата му с твърдите хълмчета на апетитната си гръд, скрита под пуловера.
Следователят Величко се обърка и не знаеше какво да прави. Да отстъпи пред този мек и в същото време настойчив напор, значеше да демонстрира най-срамната от слабостите: страха от жената. Ако не отстъпи — много е възможно Дина да го провокира да направи нещо, което Турецки няма да му прости, ако разбере.