Крачех, където ми беше наредено — между Осинцев и Меркулов. Под земята изобщо не се усещаше, че навън се разсъмва. Единственият стойностен признак, че съм прекарал цялата нощ на крака, беше умората. В огромното подземие, където само плъховете безшумно се разбягваха пред краката ни, сънливостта затваряше с оловна тежест клепачите ми и наоколо нямаше нищо, което да ободри очните нерви. Оставаше ми само да напрягам мозъка си, за да не заспя. Но с какво да го натоваря? И аз започнах да се вслушвам в приглушения разговор, който водеха отзад Боса и Брус. Единият разказваше на другия някаква случка от времето на учебните им походи из московските подземия.
— Веднъж малко се заблудихме и се набутахме в един тунел, грамаден и осветен като метрото. Отначало така и помислихме, че е подземната железница, но не — няма релси.
Чуваме, някъде ръмжи мотор. Скрихме се в страничната галерия и наблюдаваме. А край нас минава бронетранспортьор, още не бях виждал такъв — широк, нисък, като летяща чиния, а веригите му не дрънчат като на танковете, а се въртят меко, защото бяха гумени. После разказахме на Скворцов, а той се засмя. Каза ни, че това е средство за екстрена евакуация на членовете на правителството…
— Брониран членовоз — изсумтя събеседникът.
— Ами да! Знаеш ли какво чудовище беше? Два двигателя, непотъваща броня, скорост — 140 километра в час, едрокалибрена картечница, радиостанция, шлюзови врати, вентилация, биоклозет…
Биоклозет… — чува се като ехо в главата ми и преди да се сепна от налегналата ме дрямка, краката отнасят бренното ми тяло в друго разклонение на тунела, различно от онова, в което завиха всички.
Нашата група забелязва изчезването ми няколко секунди преди да се усетя.
— Турецки! — чува се в слушалките на шлема ми ревът на Осинцев.
— Тук съм — крещя в отговор. — Зад стената.
— Обръщайте назад и внимателно излезте на разклонението. Боса ще ви чака там.
Обхваща ме еуфория, че не съм изчезнал безследно. Боса ще ме дочака и ще перне един приятелски, но здрав тупаник на блейката Турецки!
Припряно крача обратно и несръчно надянатата ми кислородна маска — „макак“ — се натъква на нещо топло и меко. Преди да успея да осъзная, че това меко и топло може да се окаже спотаил се човек или в краен случай чудовище-мутант, страшен удар се стоварва отзад върху здравата ми кевларена шапка. Премятам се и съвършено подсъзнателно сработва рефлексът ми на самбист — правя кълбо през глава, с което смекчавам максимално падането си…
2.
Осинцев беше чул в слушалките си издаваните от мен непонятни звуци. Един господ знае какво си е мислел в този миг, но гласът му прозвуча доста разтревожено:
— Какво става с теб, Турецки?!
Вече съм скочил на крака, фенерчето на шлема ми е разбито и това ми спасява живота, защото неизвестното приятелче, което ме цапардоса по главата, щеше да стреля малко по-надолу от бяло-жълтото око на моето фенерче. Сега, по липса на ориентир, пуска един автоматен откос напосоки.
Притискам се към грапавата стена и чувам как той тежко бяга нататък по тунела.
Иззад завоя проблясва жълт лъч. Някой тича да ме спасява.
Викам:
— Внимателно! Той е въоръжен!
Нашата малка армия се прегрупира. Напред се устремяват четирима „ангели“. След тях сме ние с Меркулов. Откъм тила ни прикрива Сергей Осинцев.
— Успяхте ли да го видите? — пита командирът.
Малко смутено обяснявам:
— Не го забелязах, докато не ме удари, а после се разби фенерчето…
— В десния страничен джоб на жилетката трябва да има ръчно фенерче.
Проверявам — така е. Вадя го и го включвам — свети.
— Благодаря — казвам.
— Няма за какво. Не сте слушали на инструктажа, аз казах къде се намира.
После той ни дава знак, че трябва да прекратим разговорите. Ние сме в опашката на преследването, затова на Осинцев му трябва постоянна връзка.
През пращенето й шумовете до ушите ми долитат съобщения, адресирани към полковника:
— Командире, двама са… Измъкват се към „Революционна“… Единият ни обстрелва…
Още няколко минути тичане из причудливо извиващия се тунел и поредния рапорт:
— Командире! Това са нашите!
— Какво?
— Да не мръдна, ако не са „ангели“!
— Спокойно, Рамбо! Съсредоточи се! Превключи на честота три-единадесет, това е честота на групата на Скворцов. Кажи им позивната си и попитай за техните… Предупреди ги, че ако не се отзоват, ще стреляме!