— Знам — отвърна Сюзън. — Просто те дразнех. Ти направи за нея най-доброто, което беше възможно при онези обстоятелства.
— Прекалено е травмирана, за да стане майка от предградията.
— Или психоаналитичка — добави Сюзън. — Как е тя?
— Истинска жена — отвърнах. — Малко е стряскащо. От години си спомням за нея като за дете, а сега изведнъж вече не е дете.
— Все още ли се занимава с проституция?
— По достоен начин — отвърнах.
— Разкажи ми — подкани Сюзън.
Докато й разказвах, Пърл изведнъж скочи, сякаш чу някакъв глас, отиде при Сюзън и успя да се намърда при нея на креслото. Пърл тежи трийсет и пет килограма, което създаде известни териториални усложнения. Накрая Сюзън ги разреши, като седна на ръба на креслото и остави Пърл да се свие зад нея.
— Тя не започна ли точно в Бак Бей? Преди години, когато я намери?
— Аха — отвърнах. — На друг адрес, но да, предполагам, че по някакъв начин се е върнала към корените си.
— Звучи ми като преуспяваща очарователна млада жена — отбеляза Сюзън.
— Такава е — съгласих се. — Патриша Ътли, изглежда, е свършила добра работа.
— С живот като нейния, особено в началото, със сигурност е претърпяла сериозни травми — каза Сюзън.
— Знам.
— Травмите обикновено излизат наяве, когато човек е под напрежение.
— Знам.
— Ти май много знаеш — отбеляза Сюзън.
— От много години общувам с една адски интелигентна психоаналитичка — обясних. — По всички възможни начини.
— Интересно — каза тя. — Като се замисля за всички тези години общуване по всички възможни начини, не си спомням много разговори за психоанализа.
— А спомняш ли си да е било забавно? — попитах.
— Най-често здраво стискам очи и си мисля за Фройд — отвърна тя.
Разклатих кубчетата лед в чашата си.
— Значи смяташ, че проституцията във всички случаи е унизителна за жените? — попитах.
— Устроени сме да мислим, че е обидна за женското достойнство — отвърна Сюзън.
— Но не и за мъжете?
— Предполагам, че не сме научени да мислим, че е обидна за мъжкото достойнство. Но също така предполагам, че повечето от нас не одобряват мъже, които често посещават проститутки.
— Това може да обиди и двете страни.
— Или може би всички сме като моята пациентка — каза Сюзън. — За която сексът трябва да е доказателство за любов, всеки път. Може би влагаме прекалено голямо значение в него и не сме готови да признаем вероятността сексът без любов и обвързаност също да е забавен.
— А ако има и любов, и обвързаност? — попитах.
— Както при нас? — попита Сюзън. — Вероятно допълнително усилва всичко, което не означава, че не трябва да е забавно.
— Знаеш ли какво друго е забавно? — попитах аз. — Китайска храна за вкъщи.
— Особено когато има и любов, и обвързаност?
— Особено тогава.
— Може би искаш да ми кажеш, че си гладен?
— Да.
— А какво смяташ по въпроса за достойната проституция?
— Ще ти го кажа над порция свинско със сладко-кисел сос — отвърнах. — Или може би пиле с лимон.
— Да поръчам ли?
— Само ако ми разрешиш да ям с вилица — отвърнах. — Мразя клечките.
— Разбира се — съгласи се Сюзън. — Стига да ти е забавно.
Вдигнах чашата си.
— Скоч със сода, пиле с лимон и ти — друго не ми трябва.
— Ще поръчам — реши тя.
5
Офисът на Опи Демарс се намираше в малка тухлена сграда на Саутхамптън Стрийт, точно до Андрюс Скуеър, и имаше свой собствен малък паркинг. На паркинга нямаше други коли освен един Лексъс1. Паркирах до него и влязох в сградата.
Огромен телевизионен екран в дъното доминираше над цялото помещение. Пред екрана бяха наредени пет-шест удобни стола, на два от които седяха две яки момчета и гледаха някакво телевизионно предаване, в което хора яд аха живи червеи. Отляво до стената имаше голяма конферентна маса с още столове, а между телевизора и вратата, която водеше навътре в сградата, имаше голям хладилник с цвят на авокадо.
Когато влязох, един от почитателите на риалити шоуто се обърна към мен и попита:
— Искаш ли нещо?
— Танк ме помоли да се отбия да говоря с Оли — обясних.
Мъжът се замисли. Беше почти плешив и адски нескопосано беше сресал малкото си коса, така че да прикрива темето му.
— Оли познава ли те? — попита той.
— Само по репутация — отвърнах.
— Репутация — повтори плешивият.
Партньорът му пред телевизора беше по-едър и по-млад от него, с тъмна коса до раменете. Той също се обърна да ме погледне.
— И какво, голяма ли ти е репутацията? — попита дългокосият.