Идеята за такава посредственост беше — естествено — пълна глупост и занапред винаги щеше да бъде разглеждана като глупост, особено когато Карълайн Колдуел откриеше лека.
Когато името й бъде записано в историята, случката с неуспешния й опит да си осигури място в екипите на Чарли и Роузи ще се превърне просто в една иронична бележка под линия, подобна на общоизвестните слаби оценки по математика, които Айнщайн е получавал в училище.
Иронията личеше още отсега: без дори да го знаят, организаторите бяха конструирали лабораторията само и единствено за Карълайн Колдуел. После я бяха изпратили тук, за да застане тя на пътя на групата.
Паркс и Галахър се мъчат с ключа, който в ръката на Колдуел заяжда и не поддава. Вратата полека се плъзга назад, сантиметър по сантиметър. Навън лъхва застоял въздух, от който сърцето на Колдуел се разтупква лудо. Херметическият печат е напълно здрав. Каквото и да се е случило тук, каквото и да е сполетяло екипажа на Роузи, вътрешната среда на лабораторните помещения изглежда недокосната.
В мига, в който отворът става достатъчно широк, че да може да се провре, Колдуел прави крачка напред.
И се блъска в сержант Паркс, който й препречва пътя.
— Аз влизам пръв — казва й. — Съжалявам, докторе. Знам, че нямате търпение да огледате и ви обещавам, че ще ви пусна. Веднага след като аз проверя дали вътре не се крие някоя лоша изненада.
Колдуел почва да излага причините, поради което смята, че Роузи е празна, но сержантът въобще не я слуша. Вече е влязъл в лабораторията. Редник Галахър остава до вратата и наблюдава тревожно Колдуел, явно притеснен, че тя ще се опита да го избута и да влезе насила.
Но тя не прави нищо подобно. Ако е права, риск няма, а значи няма и защо да се бърза. Ако пък не е права, ако в превозното средство все пак е проникнато, то сержантът определено ще се справи по-ефективно с всяка опасност, отколкото би могла Колдуел със своите рани. Здравият разум повелява тя да остане вън и да го изчака да приключи с претърсването.
Но въпреки това цялата тръпне от нетърпение. Този дар е предназначен за нея и за никой друг. Никой друг в групата не може да използва апаратурата вътре. Апаратурата, която навярно е вътре, поправя се сама. След толкова години никой не може да каже какво се е случило с безценните уреди на борда на Роузи. В края на краищата, що за бедствена ситуация може да е накарала екипажа да изостави лабораторията, без да вземе или повреди нищо? Най-вероятното обяснение за запечатаната врата и недокоснатия интериор е това, че един или повече членове на екипажа са се заразили, докато са били в лабораторията. Колдуел си ги представя как се мятат вътре в беса на глада, как събарят на пода деликатните предметни стъкла и центрофуги, как тъпчат и трошат Петри стъклата с търпеливо отглежданите тъканни проби.
Сержант Паркс застава на прага и поклаща глава. Колдуел така е потънала в съчиняването на катастрофални сценарии, че приема жеста му като окончателна присъда. Надава вик и се хвърля към вратата, където Паркс я улавя за лакътя и я подкрепя да не падне.
— Всичко е наред, докторе. Всичко е чисто. Има едно тяло на шофьорското място, човекът изглежда се е застрелял. Но тъй като всичко тук е вън от моята компетентност, искам първо да ви задам един въпрос. Има ли вътре нещо, за което трябва да знам предварително? Нещо, което може да се окаже опасно?
— Не, нищо — отвръща Колдуел, но веднага — като учен, отдаден на прецизността — се поправя. — Нищо, за което да знам. Нека огледам и ще ви дам окончателен отговор.
Паркс отстъпва и Колдуел влиза в лабораторията, усеща как трепери от главата до петите, но се мъчи да го скрие.
Лабораторията е оборудвана с всичко. С всичко.
А от далечния край на помещението я гледа нещо, което Колдуел е виждала само на снимка, но знае какво е, знае какво умее да прави то, знае и как да го използва.
Това е АУМ. Автоматичен ултрамикротом.
Свещеният Граал.
52
Розалинд Франклин по различни причини явно вълнува Колдуел и сержанта, но първите впечатления на Хелън Жустиню са негативни. В лабораторията е адски студено, гласовете кънтят като в гробница и мирише на формалдехид. А по лицето на Мелани учителката вижда, че момиченцето също далеч не гори от ентусиазъм пред откритието.
Разбира се, и двете имат пресни и доста лоши спомени свързани с лаборатории, особено с лаборатории с Карълайн Колдуел вътре. А и Роузи — както Колдуел продължава да нарича това чудо — е именно това: лаборатория на колела. Само дето има койки за спане и кухня и може да се нарече и подвижна къща. Оборудвана е и с огнепръскачки и картечници, така че прилича и на танк. А бе, за всекиго по нещо.