Всъщност, Роузи е достатъчно голяма да извършва продължителни пътувания. Лабораторията е разположена в средата и заема около половината от цялото вътрешно пространство. Отпред и отзад има стрелкови отсеци, където по двама стрелци могат да стоят гръб с гръб, да следят положението вън във всички посоки, и да стрелят през отвори, подобни на амбразури в средновековен замък. Най-отзад пък има нещо като машинно отделение. Отпред са жилищните помещения за екипажа: дванайсет койки, една над друга по стените, две химически тоалетни, кухня, а най-отпред е шофьорското място: мостик, оборудван с картечница като тази в джипа и с контролни уреди, достойни за пътнически самолет.
Жустиню и Мелани стоят точно до стрелковия отсек и — напълно изолирани от случващото си — наблюдават суетнята наоколо.
Колдуел проверява изправността на лабораторната апаратура. Държи в ръка описа — намерила го е окачен на стената до едната врата — и проследява по него отделните уреди, а после един по един ги оглежда за повреди. Изражението й е напрегнато и някак прехласнато, в очите й се чете съсредоточено внимание. Напълно е забравила присъствието на всички останали.
Паркс и Галахър са минали напред, до шофьорското място. Борят се с нещо там — най-вероятно с трупа, който Паркс спомена. След малко го изнасят навън, увит в одеяло. От него се носи букет от неприятни миризми, но те — милостиво — са отдавнашни и изветрели.
— Предните врати са заключени — казва Паркс. — Не мога да ги отворя без ток, както личи. А ток нямаме.
Излизат през средната врата — тази, през която влязоха. Жустиню забелязва, че тя притежава сложна конструкция: стоманена арматура и пластмасови плоскости. Досеща се, че всъщност вратата представлява херметически люк. В шкаф до вратата намират шест запечатани костюми скафандри за работа в заразена среда. Имат големи цилиндрични шлемове с тесни хоризонтални визьори, подобни на главите на роботите в някой филм от петдесетте. Инженерите на това превозно средство наистина са помислили за всичко.
Но очевидно този факт не е спасил екипажа на лабораторията.
Жустиню слага ръка на рамото на Мелани и детето буквално подскача. Жустиню на свой ред се стряска от тази реакция.
— Извинявай — казва.
— Няма нищо — промърморва Мелани и я поглежда. Сините й очи са огромни и бездънни. Обикновено емоциите на момиченцето са винаги на повърхността, но сега, под общата нервност и цялостната потиснатост на детето си личат непроницаеми дълбини, които Жустиню не знае как да разчете.
— Сигурно няма да останем дълго тук — успокоява тя момиченцето.
Но сама долавя колко кухи са думите й. Всъщност няма ни най-малка представа колко ще останат.
Галахър и Паркс се връщат и заговарят с Колдуел с приглушени гласове. После Галахър влиза в спалното помещение, а Паркс се отправя към машинното.
Любопитна, Жустиню тръгва след него.
В машинното Паркс е отворил капака на нещо, което силно прилича на походен генератор. Известно време сержантът замислено човърка вътре. После започва да отваря един по един шкафовете по стените и да проверява съдържанието им. В първия има сигурно хиляда различни инструменти, прегледно подредени на рафтчета. В следващия има намотки жица и тел, машинни части, увити в парчета намаслен муселин, кутии с различни размери, надписани с дълги обозначителни кодове. В третия шкаф има само инструкции за експлоатация, които Паркс се заема съсредоточено да разлиства.
— Мислиш ли, че можеш да го поправиш? — пита Жустиню.
— Може би — отвръща Паркс. — Не е като да разбирам много, но ще се пробвам. Тия инструкции ги пишат като за идиоти. Аз говоря идиотски много добре.
— Може да ти отнеме известно време.
— Сигурно. Обаче това чудо има огнева мощ като за цяла армия. Сто петдесет и пет милиметрови картечници. Огнепръскачки. Заслужава си да опитаме да го оправим, а?
Жустиню се обръща с намерение да иде да каже на Мелани, че може да се наложи да останат повечко тук, но Мелани се оказва застанала точно зад гърба й.
— Трябва да говоря със сержант Паркс — казва детето.