— Може би им е свършило горивото — предполага Галахър.
— Не. Не е станало така. Горивото е високооктанова смес от нафта и керосин, подобно е на самолетно гориво, а отзад има резервоар с 2700 литра от него, непипнат. Резервоарите на огнепръскачките също са пълни догоре: при необходимост са можели и оттам да прелеят. Най-вероятно става дума за някаква механична повреда. Трябва да са можели да я отстранят, защото имат по стотина резервни части за всичко, но… по някаква причина не са я отстранили. Може би в онзи момент вече са били дали някакви жертви, може би механиците им вече не са били сред живите. Както и да е, като разглобя генератора, ще разбера за какво точно става дума.
— Значи със сигурност ще поправяме генератора? — пита Жустиню.
— Освен ако не ми кажеш една добра причина да не го поправяме. Това чудо е стабилно като танк. Много, много по-добро и сигурно е от джипа. Ако можем да го ползваме за превоз до Бийкън, ще си спестим много главоболия.
Жустиню забелязва, че по лицето на Колдуел е плъзнала нагла самодоволна усмивчица. Това кара учителката да се възпротиви на предложението на сержанта, макар че то очевидно е благоразумно и правилно.
— Ще привличаме доста внимание обаче.
— Да — съгласява се Паркс. — Така е. Ще ни чуват от километри. Но най-добре ще направят, ако веднага ни се разкарат от пътя, защото тръгнем ли веднъж, няма спиране. Гладни, скитници, улични барикади: настъпваме газта и газим. Дори няма нужда да се придържаме към улици или пътища. Можем да караме направо през къщите — мачкаме и излизаме от другата страна. Единственото, което може да спре добрата стара Роузи, са реките, но при шофьора има карти, на които са обозначени всички мостове, достатъчно здрави да издържат тежестта й. Мисля, че ще е глупаво да не се опитаме да стигнем с нея до Бийкън. В най-лошия случай някои от мостовете ще са разрушени и ще трябва малко да пообикаляме. Най-много да скъсаме ремък или нещо друго да откаже, но тогава няма да сме в по-лошо положение, отколкото сега. Но дори и тогава ще сме си починали от ходенето пеш, което вече се отразява много зле на всички ни, особено на докторката.
— Благодаря ви за загрижеността — казва Колдуел.
— Не знам какво значи тая дума, но, моля, пак заповядайте.
— Две неща — обажда се Жустиню.
— Моля?
— Каза, че в някакъв момент от експедицията на Роузи са се случили две неща. Генераторът е бил едното. А другото?
— Така — казва Паркс. — Тъкмо щях да стигна до това. Свършила им е храната. В шкафовете няма и троха. Нито една! Тъй че, според мен, сценарият на катастрофата се е разиграл така: губят генератора и не могат да го поправят; киснат тук няколко дни или няколко седмици, чакат да дойдат да ги спасят. Но Сривът върлува, никой не идва. Най-сетне някой заявява „Майната му!“, стягат си багажа и си плюят на петите. Един остава тук, най-вероятно да пази инвентара. Останалите се отдалечават в неизвестна посока. Може би са успели да се доберат до спасението, може би не. Най-вероятно е да не са успели, защото останалият тук се е самоубил, но никой не се е върнал за оборудването. За наш късмет.
Сержантът плъзва очи по лицата наоколо.
— Лошото е, че ние рискуваме да ни се случи същото — заключва. — Не знам колко време ще ми трябва да оправя генератора, ако въобще успея. Но докато го поправя или докато се откажа, предлагам да останем тук. Изядохме провизиите, които взехме от Стивънидж, а и по пътя насам всичко беше надлежно разграбено, опожарено и като цяло сравнено със земята. Разполагаме с доста вода, макар че и нея ще я разделим на дажби, защото друга вода няма да намерим, преди да стигнем Темза. Затова: необходимо е да отидем да търсим храна, при това не само да търсим, но и да намерим, и то бързо. В идеалния случай да попаднем на супермаркет, който нито военните, нито скитниците да са успели да изнесат, или на дом, в който собствениците са натрупали запаси, преди да ги връхлети краят на света.
Жустиню примигва пред студената деловитост в думите му.
— Най-вероятно ще попаднем на същите места, където са търсили храна и хората от екипажа на Роузи — изтъква. Паркс се обръща да я погледне и учителката свива рамене. — Ами близко е до ума, че преди да се решат да изоставят напълно тази пътуваща суперкрепост и да тръгнат на път незащитени, щателно са претърсили за храна най-близките околности. Ако някъде наоколо е имало припаси, които просто така са си чакали някой да ги намери, хората от Роузи щяха да са ги намерили.