— Така е, няма спор — съгласява се Паркс. — Това вече значи, че проблемът с продоволствието ще се окаже много сериозен. Той си е сериозен, независимо дали ще успеем да продължим напред, или не, но определено ще стане изключително сериозен, ако останем тук дори за ден, два или повече, докато аз се занимавам с генератора. Така че явно говорим за много отговорно решение, решение на живот и смърт, което засяга всички ни еднакво. Бих се радвал да мога да взема това решение еднолично, но, както любезно ми припомнихте преди няколко дни, мис Жустиню, вие не сте ми подчинена. Докторката също. Затова, в конкретния случай, ще се радвам да подложим въпроса на гласуване. Да останем ли, или да продължим и да изоставим лабораторията? Да си вдигнат ръцете онези, които искат да се опитаме да поправим генератора и да пътуваме на колела до дома?
Ръката на Колдуел на секундата се оказа във въздуха, тази на Галахър я последва, макар и по-бавно. Жустиню се оказа в самотно малцинство.
— Ти съгласна ли си? — пита я Паркс.
— Нямам избор — отвръща Жустиню. В интерес на истината дълбоко в себе си тя вече се е съгласила. Основното й притеснение относно Роузи не е рационално или обективно, а е свързано главно с видимото напрежение, което лабораторията предизвика у Мелани, и със събитията от последния ден в базата. Разбира се, Жустиню усеща колко силно я привлича възможността да довършат пътуването сред удобствата и сигурността на грамадния танк. Без повече засади. Без повече разходки през опасните открити поля. Без стряскане при всеки звук или движение, никакво озъртане през рамо на всеки две секунди, за да видят дали нещо не ги връхлита изотзад.
От друга страна, на лицето на Колдуел все така е изписано изражението на котка, която предвкусва апетитен обяд. И съзнанието, и инстинктите на Жустиню протестират енергично срещу перспективата да останат затворени в едно и също тясно пространство с докторката и миг повече, отколкото се налага.
— Бих искала да участвам в претърсването на района — обръща се учителката към Паркс. — Имам предвид, ако не ти трябвам, за да ти помагам при ремонта на генератора. Ще ида с Галахър да потърсим храна.
— Добре — съгласява се Паркс. — Не мога да почна да поправям генератора, докато не разбера къде е повредата, затова засега основно ще се ровя из инструкциите, за да ми стане ясно кое кое е и какви резервни части ще ми трябват. До мръкване има още три часа, така че ако вие двамата сте толкова навити да претърсвате, ви предлагам да оползотворите светлината и да се заемате веднага. Ще държим връзка по радиостанциите. Ако попаднете в беда, ще дойда възможно най-бързо. Доктор Колдуел, освобождавам ви от участие в търсенето, защото ръцете ви са още в много лошо състояние и няма да можете да носите нищо тежко. Освен това имаме само две раници.
Жустиню се изненадва, че сержантът се чувства длъжен да дава обяснения за решението си. Докато говори, той се взира замислено в Колдуел, сякаш има още нещо предвид, но не го изрича на глас.
— Е, тук има много работи, които мога да свърша — отвръща Колдуел. — Ще се заема със системата за пречистване на водата. Теоретично Роузи разполага с оборудване за извличане на чиста вода от околния въздух чрез конденз. Оправи ли се генераторът, и тази система може да заработи.
— Става — кимва Паркс и се обръща към Жустиню. — Вие двамата по-добре тръгвайте, за да успеете да се върнете преди мръкване.
Но Жустиню не е готова да тръгне. Тревожи се за Мелани и иска да знае истината.
— Може ли да поговорим? — пита тя Паркс. Думите й отекват кухо в затвореното пространство. — Насаме?
Паркс свива рамене.
— Добре. Но бързичко.
Връщат се в машинното. Жустиню понечва да каже нещо, но Паркс я преварва, като й подава собствената си радиостанция.
— В случай, че с Галахър се разделите — обяснява. — Шофьорският пулт на Роузи е оборудван с радио, много по-мощно от преносимите станции, така че тази най-добре да я вземеш ти.
Жустиню напъхва радиото в джоба си, без дори да го погледне. Не иска никакви битови подробности да я отвличат от важния разговор.
— Бих искала да знам какво ти каза Мелани — заявява. — И къде е отишла.
— Наистина ли? — пита Паркс. — Дори и при положение, че тя ми заръча да не ти казвам?
Жустиню се вторачва в него от упор.
— Пуснал си я навън сама. Вече ми стана ясно, че за тебе изобщо не е важно дали Мелани се излага на опасност. За мен обаче е важно. И искам да знам от къде на къде си решил, че можеш да я пуснеш току-така?