Приготвя препарати от всяка проба. АУМ не участва в тази задача, защото електричеството на Роузи още не е възстановено, а и защото пробите са взети не по правилата, а са изгребани от мозъка на субекта с лъжичка. Тъканта е смачкана, не си личат естествените й слоеве така, както би било, ако пробата е прецизно изрязана.
АУМ ще влезе в работа по-късно, но не за тези проби.
Засега Колдуел просто взема по малко от всяка кутийка и го намазва възможно най-тънко върху предметни стъкла, капва по капка контрастно вещество и предпазливо поставя горното стъкълце върху долното. Превръзките затрудняват движенията й, затова целият процес й отнема повече време от обикновено.
Шест тъканни проби. Пет различни контрастни вещества: цериев сулфат, нинхидрин, D282, бромокрезол и р-анисалдехид. Най-големи надежди Колдуел възлага на D282 — флуоресцентен липофилен карбоцианид с доказана ефикасност при очертаването на невронните структури с изключително висока яснота. Няма обаче намерение да пренебрегва другите контрастни вещества, след като бездруго са й под ръка. Всяко от тях има потенциала да разкрие ценна информация.
Най-близко до ума е да включи електронния трансмисионен микроскоп, настанил се в ъгъла на лабораторията като някакво нежелано отроче, мелез между сонда за разбиване на асфалт и имперски флотски войник от „Междузвездни войни“ — от горе до долу само бял емайл и гладки елегантни извивки.
Но няма ток. Микроскопът няма да се събуди и да й помага, не и преди сержант Паркс да върже захранването.
Междувременно Колдуел насочва вниманието си върху донесения отвън спорангий. В лабораторията има няколко аквариума за работа в стерилна среда, всеки с по два кръгли отвора отстрани. Отворите са защитени със самозатварящи се каучукови предпазители. В тях се пъхат чифт гумени ръкавици с дължина до лактите и всякакъв достъп на въздух се изолира чрез запечатващ гел и някои механични настройки.
Колдуел успешно отделя спорангия от външната среда на лабораторията, прибира го на сигурно в един от аквариумите и се заема с изследването му. Първо се опитва да го отвори с облечените си в ръкавици пръсти, но не успява. Външната му обвивка е жилава, еластична и много дебела. Дори и под скалпела поддава трудно.
Вътре, скрити и усукани безкрайно плътно едно до друго, подобни на късчета нежна и гъста пяна, лежат спорите. Посипват се като сиви сапунени мехурчета вън от разреза, направен от Колдуел. Тя с любопитство пъха пръст по-дълбоко. Никаква съпротива. Макар че са много плътно скупчени една до друга, спорите — изглежда — са почти лишени от каквато и да било осезаема маса.
Докато разглежда спорангия, Колдуел изведнъж усеща, че не е сама в лабораторията. Сержант Паркс е влязъл и я наблюдава мълчаливо. В ръка държи оръжието си — не пушката, а пистолета; държи го небрежно, сякаш е предмет, който си е съвсем на място в цивилно помещение като лабораторията.
Колдуел не му обръща и грам внимание, докато продължава да реже сивата обвивка, за да огледа по-добре вътрешната структура.
— Добрата новина — отбелязва на глас, без да отклонява вниманието си от стъкления аквариум — е, че външната ципа на спорангиите се оказва изключително издръжлива. Нито един от онези, които видяхме нападали по земята, не се беше разтворил, а и е невъзможно да бъдат разкъсани с голи ръце. Явно разпукването им може да се осъществи единствено при определени външни условия, при наличие на фактор от околната среда. А такъв фактор все още не се е появил.
Паркс не отговаря. Не е помръднал от мястото си.
— Някога мислили ли сте за кариера в областта на естествените науки, сержант? — пита Колдуел, все така с гръб към него.
— Не — отвръща Паркс.
— И по-добре. Твърде глупав сте, нямаше да се справите.
Сержантът се надвесва над рамото й.
— Смятате, че пропускам нещо, така ли? — прогърмява.
Колдуел силно чувства присъствието на извадения пистолет. Хвърля поглед надолу и го вижда — точно пред очите й е. Сержантът го държи с две ръце, готов за стрелба.
— Да.
— И какво е то?
Колдуел оставя скалпела, после бавно и полека измъква ръце от ръкавиците и вън от аквариума. Обръща се и поглежда сержанта в упор.
— Ясно виждате колко съм бледа и как се потя. Виждате колко са ми зачервени очите. Виждате как, когато вървя, постепенно забавям ход.
— Да. Виждам.
— И сте си отбелязали на ум диагнозата ми.