Коленичи и го подлага под главата на Галахър. Коленичи право в кръвта, а тя още не е засъхнала. Когато се изправя, на коленете й има червено-кафяви петна.
Паркс стига до последната запалка. Може да я използва, за да запали кладата, но не го прави. Излива и нейната течност, после удря огнивото си, изкарва искра и тялото лумва.
— Бог да те пази, редник — промълвява, докато пламъците поглъщат малкото, останало от Киърън Галахър.
Мелани също казва нещо полугласно — казва го на мъртвото момче, не на живите възрастни — но Паркс не я чува. За нейна чест, Жустиню ги изчаква мълчаливо да приключат, тоест до момента, в който мазните смрадни пламъци карат всички да отстъпят назад.
На връщане към Роузи тримата вървят на голямо разстояние един от друг, а не в група, както на идване. Сега почти нямат какво да си кажат. Зад тях магазинът гори буйно и праща в небето дебел стълб дим, който се разнася високо над главите им, разтваряйки се като черен чадър.
Жустиню се държи с Паркс като с бясно куче, но той знае, че си го е заслужил. Мелани върви напред пред двамата с увиснали рамене и наведена глава. Не поиска да й сложат отново белезниците и намордника, а Паркс не й и предложи.
Когато съвсем наближават Роузи, момиченцето рязко вдига глава, внезапно разтревожена.
— Какво е това? — прошепва.
Паркс тъкмо се наканва да каже, че не чува нищо, когато във въздуха се долавя вибрация, която прелива в звук. Нещо се пробужда, нещо раздразнено и опасно, събужда се и се подготвя за бой до пълна победа.
Двигателите на Роузи.
Паркс хуква напред, завива по Финчли Хай Роуд точно навреме, за да види как една мушица в далечината за секунди се превръща в слон.
Роузи малко криволичи, първо, защото по платното има сума ти боклуци, и второ, защото кара доктор Колдуел с превързаните ръце, опряла само палци в долната част на волана. Всяко трепване на ръката й се превръща в трескаво отклонение в курса на грамадното возило.
Без дори да мисли, Паркс застава насред платното. Няма представа какви ги върши Колдуел, нито от какво бяга, но трябва да я спре на всяка цена. Роузи се люшва встрани като пияна, за да не го блъсне, удря се в паркирана наблизо кола и я влачи няколко метра, преди колата да се разпадне в куп ръжда и стъкла, и да отлети настрани.
И после Роузи ги отминава. Тримата гледат как червените стопове на подвижната лаборатория се отдалечават от тях, при това все по-бързо.
— Това пък какво беше, мамка му? — възкликва объркано Жустиню.
Паркс е точно толкова объркан и няма отговор на въпроса.
62
Щом Паркс и Жустиню тръгват да търсят редник Галахър, като взимат и опитен субект номер едно с тях, Карълайн Колдуел отива до средната врата на Роузи, отваря един капак на височината на главата си и премества един лост вътре от вертикална в хоризонтална позиция. Това е системата за контрол при опит за неоторизирано отваряне отвън. Вече никой не може да влезе в Роузи, ако Карълайн Колдуел не го пусне отвътре.
После отива на шофьорското място и включва едното от трите табла. Генераторът, на двайсет метра зад гърба й, забръмчава — не реве силно, защото Колдуел не праща енергията му към двигателите. Трябва й ток за лабораторията, за да прецени какъв да бъде следващият й ход. След това си слага гумени ръкавици, очила и маска — все пак се кани да работи със заразена тъкан.
Включва сканиращия електронен микроскоп, търпеливо и прецизно преминава през всички настройки и после слага под лещата първото предметно стъкло.
Със сладкия гъдел на предвкусваното щастливо вълнение, слага очи до окуляра. И ето, централната нервна система на пеещия гладен от „Дом Уейнрайт“ изниква внезапно пред нетърпеливия й поглед. Избрала е зеленото като контрастен цвят и сега се озовава сред гъстия лес на невронните дендрити, сред тропическата джунгла на мозъка.
Резолюцията е толкова висока, направо съвършена — доктор Колдуел буквално затаява дъх. Груби и фини структури се очертават в пълни подробности, като картинки в учебник. Колдуел сменя позицията на предметното стъкло на всяка минута и фактът, че мозъчната тъкан е била силно увредена още преди вземането на пробата, се потвърждава от наличието в препарата на чужди тела — прашинки, човешки косми и бактериални клетки, примесени, естествено, със задължителните мицелни влакна — наместили се сред невроните. Самите нервни клетки са вълнуващо изложени в най-дребни детайли пред погледа на лекарката.