А когато се замисля кой ли може да е, в ума й изплува едно-единствено име.
И ето ти го на, той влиза в класната стая, води още шестима от хората си, смръщеното му лице е пресечено от разкривения диагонал на белега. Хваща дръжките на инвалидната количка на Мелани, завърта я и я изтиква вън в коридора. Прави го много бързо и нервно — той по принцип прави нещата така. Бута я нататък, подминава вратата на килията й, после се извърта с гръб, блъсва вратата със задника си и завърта количката отново така рязко и внезапно, че на Мелани й се завива свят.
Двама от хората му влизат след него в килията й, но не се доближават до количката. Застават мирно и стоят така, докато Сержантът не им даде „свободно“. После единият хваща Мелани на мушка с пистолета си, докато другият започва да откопчава каишите, като започва от каишката на шията, пресягайки се иззад момиченцето.
Мелани среща очите на Сержанта и усеща как нещо дълбоко в нея се стяга като юмрук. Сержантът е виновен задето мис Жустиню е тъжна. Така трябва да е, защото тя стана тъжна след онзи ден, в който той й се разгневи и й каза, че е нарушила правилата.
— Виж се само — казва й Сержантът. — Ама че трагична физиономия. Още малко и ще реша, че изпитваш някакви чувства. Божичко!
Мелани се навъсва насреща му, колкото може по-свирепо.
— Ако имах кутия, пълна с всички злини на света — казва му тя, — щях да я открехна съвсем лекичко и да ви бутна вътре. А после щях да затворя капака завинаги.
Сержантът се засмива и в смеха му се усеща изненада, сякаш не може да повярва какво е чул току-що.
— Е, мамка му — казва. — Значи да се постарая никога да не се доближаваш до кутии.
Мелани се вбесява, задето той се подиграва на единствената обида, която е успяла да измисли. После стреля напосоки в желанието си да му внуши колко е важно всичко това.
— Тя ме обича! — избъбря. — Затова ме погали по косата! Защото ме обича и иска да сме заедно! А вие само я натъжавате и затова тя ви мрази! Мрази ви толкова силно, все едно сте от гладните!
Сержантът се втренчва в нея и нещо става с лицето му. Все едно отначало е изненадан, после — уплашен, а след това — ядосан. Пръстите на грамадните му ръце бавно се свиват в юмруци.
Подпира се на ръкохватките на инвалидната количка и рязко я блъска назад в стената. Лицето му, цялото алено и изкривено, е съвсем близо до Мелани.
— Парче по парче ще те късам, шибана малка гадино! — казва й задавено.
Хората му гледат отстрани с тревожни лица. Сякаш смятат, че трябва да направят нещо, но не знаят какво. Един от тях се обажда:
— Сержант Паркс… — но после млъква.
Сержантът се изправя и отстъпва назад, а след това прави някакъв жест, сякаш свива рамене, но не докрай.
— Тук сме готови — казва.
— Тя още е вързана — казва един от хората му.
— Жалко — отвръща Сержантът. Отваря широко вратата на килията и зачаква, като гледа последователно ту единия, ту другия от хората си, докато те се отказват, оставят Мелани както си е и излизат вън.
— Приятни сънища, хлапе — казва Сержантът. Затръшва вратата зад гърба си и Мелани чува как резетата се плъзват по местата си.
Едно.
Две.
Три.
9
— Тревожа се за обективността ти — казва доктор Колдуел на Хелън Жустиню.
Жустиню не отговаря, но изразът на лицето й ясно казва: Моля?!
— Има конкретна причина, поради която изследваме субектите — продължава Колдуел. — Предвид недостатъчната подкрепа, която получаваме, човек трудно може да прецени фактите, но всъщност програмата е от изключителна важност.
Жустиню все така мълчи и Колдуел явно чувства нужда да запълни вакуума. Дори да го препълни.
— Без преувеличение може да се каже, че самото ни оцеляване като биологичен вид навярно зависи от това да успеем да установим защо при тези деца заразата се е развила по такъв различен начин в сравнение с нормалното си развитие при останалите деветдесет и девет точка девет девет девет процента от инфектираните субекти. Нашето оцеляване, Хелън. Това е залогът. Някаква надежда за бъдещето. Някакъв изход от тази каша.
В лабораторията са — зловещата работилница на Колдуел, която Жустиню рядко посещава. Тук е, само защото Колдуел я повика днес. Базата и самата мисия може и да са под юрисдикцията на военните, но Колдуел е пряк шеф на Жустиню и когато я повика, учителката трябва да се яви, където са й наредили. Трябва да напусне класната стая и да отиде в залата за изтезания.