— Слаба аналогия — отвръща Колдуел. В гласа й звънва острие, което може да среже косъм на две. — В случая надценяването на риска дори не стои на дневен ред. Опасността — същинската опасност — се крие в игнорирането му.
— Карълайн — прави последен опит Жустиню, — не казвам, че трябва да прекратим програмата. Казвам само, че трябва да преминем към други методи.
Колдуел се усмихва с крехка, точно премерена усмивка.
— Отворена съм за предложения — казва. — Именно затова поисках в екипа психолог, специалист по детското развитие. — Усмивката неизбежно избледнява. — В моя екип. Твоите методи са допълнение към моите, опирам се на тях, когато е необходимо. Ти не диктуваш принципния научен подход на изследването, не разговаряш с Бийкън зад гърба ми. Хрумвало ли ти е, Хелън, че всички тук сме по-скоро под военна, отколкото под гражданска юрисдикция?
— Не — признава Жустиню.
— Ами добре ще е да помислиш за това. Има значение. Ако аз преценя, че компрометираш програмата ми и уведомя за този факт сержант Паркс, теб няма да те върнат у дома.
Тя приковава Жустиню на място със странно нежен и загрижен поглед.
— Ще те разстрелят.
Между двете жени се възцарява пълно мълчание.
— Интересно ми е какво става в главите им — обажда се най-сетне Колдуел. — Най-често установявам това сама чрез изследване на мозъчните структури под микроскоп. Когато този подход не води до нищо, чета твоите доклади. И очаквам да намеря в тях ясна рационална оценка, основаваща се на добре обосновани хипотези. Това ясно ли ти е?
Дълга пауза.
— Да — отговаря Жустиню.
— Добре. В такъв случай, искам като начало да съставиш списък на групата, като подредиш имената по степента на важност на съответния субект за твоите наблюдения и оценка към днешна дата. Уведоми ме кои от тях ти е необходимо да наблюдаваш още, както и колко време ще продължи това наблюдение. Ще се опитам да се съобразя с твоите приоритети, когато подбирам следващите субекти за дисектиране. Необходими са ни маса сравнителни изследвания. В задънена улица сме и смятам, че единственото, което може да ни изведе от нея, е грамадно количество нова сурова информация. Желанието ми е да обработя половината от групата в рамките на следващите три седмици.
Жустиню не успява да поеме удара, без да трепне.
— Половината клас? — пита безсилно. — Но това са… Карълайн! Господи…!
— Половината от групата — натъртва Колдуел. — Половината от останалия брой опитни субекти. Класът е просто лабиринт, който ти си създала за тези плъхчета. Не го конкретизирай като нещо, което само по себе си трябва да бъде вземано под внимание. Списъкът ми трябва до неделя, но ако успееш по-рано, още по-добре. Започваме обработката в понеделник сутринта. Благодаря ти за отделеното време, Хелън. Ако аз или доктор Селкирк можем да ти помогнем с нещо, моля те, уведоми ни. Но, разбира се, окончателният избор е твой. Няма да навлизаме в територията ти.
Изведнъж Жустиню се оказва отново навън, крачи в някаква произволна посока. Слънцето й блести в очите и тя се извръща встрани. Лицето й бездруго вече е пламнало.
Половината от останалото…
Умът й се сблъсква в думите и ги запраща някъде далеч.
При други условия щеше да се възхити на бруталната честност, с която Колдуел признава собствените си провали. В задънена улица сме. Карълайн до такава степен се идентифицира с проекта, че каквото и да било суетно възгордяване от нейна страна е изключено.
От друга страна: окончателният избор е твой. Чист садизъм. Принасяй жертви пред олтара ми, Хелън. Дори трябва лично да ги подбереш, представи си!
Половината…
Нещата ще се разпаднат, опорната точка няма да издържи. Пронизан от страхове и несигурност, класът буквално ще се разглоби. Ще започнат да задават въпроси, на които Жустиню не може да отговори. Ще трябва да избира между уклончивото извъртане и искреното признаване на истината, но и едното, и другото със сигурност ще я запрати в пропастта на пълната катастрофа.
А навярно точно там й е мястото. Убийца на деца. Съучастница в масово клане, отмятаща с предателска усмивка имената на обречените от списъка. Точно в момента мисълта за сержант Паркс, опрял пистолет в главата й, й се струва в някакъв смисъл изкушаваща.
И точно тогава Жустиню налита точно на Паркс, блъска се в него толкова силно, че и двамата залитат и отстъпват крачка. Той се овладява първи, подхваща я леко зад раменете и я подкрепя.