— Чакайте — обажда се Жустиню.
Редникът спира и се обръща към нея с минималната възможна вежливост.
— Да, мис?
— Къде е Мелани?
Момчето свива рамене.
— Една от килиите е празна — обяснява. — Отидох направо в следващата. Проблем ли е?
Жустиню не отговаря. Излиза от класната стая и тръгва по коридора. Отива до килията на Мелани. Там няма нищо за гледане. Вратата зее отворена. Леглото и столът са празни.
Това не е на добре. Войничето се е изправило зад гърба й и пак пита има ли проблем. Жустиню не му обръща внимание и тръгва към стълбите.
Сержант Паркс е застанал горе пред външната врата и полугласно разговаря с трима много изплашени на вид войници — изразът на лицата им е далеч от нормалната делова невъзмутимост. В друг момент това щеше да разколебае Жустиню. В друг момент тя щеше поне да изчака сержанта да си завърши изречението, но сега направо се нахвърля върху него.
— Сержант — казва. — Мелани местена ли е?
Паркс я е видял как се качва по стъпалата, но в момента я гледа така, сякаш чак сега се сеща коя е.
— Съжалявам, мис Жустиню — отговаря. — В момента сме под тревога. Потенциална опасност. Забелязахме голям брой гладни близо до периметъра.
— Мелани местена ли е? — повтаря Жустиню.
Сержант Паркс пробва пак с добро:
— Върнете се в класната стая и ще говорим за това веднага, щом…
— Просто ми отговорете. Къде е тя?
Паркс отвръща поглед за секунда, после поглежда младата жена право в очите.
— Доктор Колдуел нареди да й я заведа в лабораторията.
Стомахът на Жустиню пропада нанякъде.
— И вие… я заведохте? — пита глупаво.
Сержантът кимва.
— Преди около половин час. Разбира се, щях да ви кажа, но занятията още не бяха започнали, а и точно в онзи момент не знаех къде сте.
Трябваше да се досети още като видя празната килия. Веднъж изречено с думи, положението става така болезнено очевидно, че Жустиню се ругае горещо, задето пропиля тези няколко безценни минути. Обръща се и хуква към медицинското крило. Паркс крещи след нея — как трябвало да се прибере някъде на закрито — но Жустиню ще има време да се занимава с него по-късно.
А ако пристигне при Мелани твърде късно, ще има цялото шибано време на тоя шибан безсмислен свят.
18
Доктор Колдуел и доктор Селкирк измиват много старателно цялото тяло на Мелани с дезинфекциращ сапун, който мирише точно като химикала от душовете. Момиченцето се оставя в ръцете им мълчаливо, а мислите й препускат.
— Обичаш ли да учиш разни неща за науката, Мелани? — пита я доктор Колдуел.
Доктор Селкирк стрелва доктор Колдуел с малко стреснат поглед.
— Да — предпазливо отвръща Мелани.
Когато момиченцето е вече съвсем чисто, доктор Колдуел взема в ръка някакъв инструмент, голям колкото гъбата за изтриване на дъската в клас. Натиска го и той започва да жужи в ръката й. Притиска го до главата на Мелани и започва да прокарва с него къси прави линии право през косата й. Инструментът праща вибрации през кожата на момиченцето чак вътре в черепа й.
Мелани тъкмо се наканва да попита какъв е този инструмент, когато вижда как доктор Селкирк вдига от пода шепа руса коса и я хвърля в пластмасово кошче.
Доктор Колдуел е много методична и прокарва инструмента по цялата глава на Мелани цели два пъти. Вторият път натиска по-силно и това мъничко боли, но съвсем мъничко. Доктор Селкирк изхвърля още и още шепи от косата на момиченцето. После си изтрива ръцете с мокра кърпичка, която дръпва от кутия, закачена на стената.
Доктор Колдуел намазва кожата на главата на Мелани с яркосиня боя от бурканче, на което пише БАКТЕРИЦИДЕН ГЕЛ E2J. Мелани се опитва да си представи как ли изглежда сега, с гола синя глава. Сигурно прилича малко на пиктски воин. Господин Уитакър веднъж им показа картинки на пикти; тогава гласът му пак заваляше думите и той не можа да спре да се смее на думичката „пикт“. Ако някой влизал в битка гол, пиктите казвали, че е „облечен в небе“. Мелани почти никога през живота си не беше оставала гола. „Изобщо не е приятно“, решава тя; кара я да се чувства уязвима и засрамена.
— Не обичам — казва момиченцето.
— Какво? — Доктор Колдуел оставя четката, с която е мазала гела, и си изтрива ръцете в бялата си престилка, като оставя по плата сини ивици.