— Не обичам да уча нови неща за науката. Искам да се върна обратно в класната стая, моля ви.
Доктор Колдуел за първи път среща погледа й.
— Боя се, че това е невъзможно — отвръща. — Затвори очи, Мелани.
— Няма — отговаря Мелани. Абсолютно сигурна е, че ако затвори очи, доктор Колдуел ще й стори нещо лошо. Нещо, което ще боли.
И изведнъж, сякаш прозряла отвъд оптическа измама, Мелани разбира какво ще бъде това нещо. Ще я нарежат и ще наслагат парчетата от нея в буркани, точно такива като другите буркани наоколо, в които плуват парчета от други хора.
Мелани се хвърля с цялата си сила срещу каишите, бори се и се мята отчаяно, но те не поддават.
— Да пробваме с малко изофлуран? — обажда се доктор Селкирк. Гласът й притреперва. Звучи така, сякаш всеки момент ще заплаче.
— Не им действа — отвръща доктор Колдуел. — Много добре го знаеш. Отказвам да хабя една от последните опаковки обща упойка, за да докарам на опитния субект лека сънливост. Моля ви, докторе, да си припомните, че субектът може и да изглежда като дете, но всъщност е гъбична колония, движеща детско тяло. Няма място за сантименталности.
— Така е — съгласява се доктор Селкирк. — Знам.
После взема в ръка нож, но такъв, какъвто Мелани никога не е виждала. Има много дълга дръжка и много късо острие — късо и толкова тънко, че от определен ъгъл изглежда направо невидимо. Подава го на доктор Колдуел.
— Искам да се върна в класната стая — повтаря Мелани.
Ножът се изплъзва от пръстите на доктор Селкирк и пада на пода, преди доктор Колдуел да е успяла да го поеме. Удря плочките и иззвънтява, после иззвънтява пак, защото отскача и пада втори път.
— Извинете, извинете! — изквичава доктор Селкирк. Навежда се да вдигне ножа, поколебава се, изправя се отново и взема друг от подноса с инструменти пред себе си. Подава го на доктор Колдуел и цяла се свива под погледа й.
— Ако шумът те притеснява — казва доктор Колдуел, — ще извадя първо фаринкса.
И опира студения ръб на острието в гърлото на Мелани.
— Това ще бъде последното шибано нещо, което ще направиш през живота си — казва гласът на мис Жустиню.
Двете лекарки спират работата си и се обръщат към вратата. Мелани иска, но не може веднага да погледне и тя натам, защото, ако вдигне глава, ще си пререже гърлото на острието на ножа. Но после доктор Колдуел отдръпва ръката си и момиченцето спокойно може да се извърти и да се надигне.
На прага стои мис Жустиню. Държи нещо в ръце — червен цилиндър с черна фуния, закачена от едната му страна. Изглежда доста тежък.
— Добро утро, мис Жустиню — поздравява Мелани. Вие й се свят от облекчение, но нелепите неуместни думи са програмирани в нея. Не би могла да се сдържи да не ги каже, дори и ако се опита.
— Хелън — казва доктор Колдуел. — Заповядай, влез. И затвори вратата. Средата не е съвсем стерилна, но все пак се стараем да правим максималното по въпроса.
— Остави скалпела — заповядва мис Жустиню. — Веднага.
Доктор Колдуел прави гримаса.
— Не ставай смешна. Правя дисекция.
Мис Жустиню тръгва през лабораторията и спира до долния край на масата при вързаните боси крачета на Мелани.
— Не — казва. — Започваш да правиш дисекция. Ако вече беше стигнала насред дисекцията, нямаше изобщо да разговаряме. Остави скалпела, Карълайн, и никой няма да пострада.
— Божичко — отговаря доктор Колдуел. — Това няма да свърши добре, нали?
— От теб зависи.
Доктор Колдуел поглежда доктор Селкирк, която нито е помръднала, нито е казала думичка от момента, в който мис Жустиню влезе в лабораторията. Просто си стои, устата й е полуотворена, а ръцете — притиснати към гърдите. Прилича на човек, втренчен в люлеещия се пред очите му часовник на хипнотизатора и готов да потъне в неговия унес.
— Джийн — казва доктор Колдуел. — Моля те, обади се на охраната и им кажи да дойдат да изведат Хелън от операционната.
Доктор Селкирк хвърля поглед към телефона на работния плот и прави половин стъпка към него. Мис Жустиню се извърта значително по-бързо и стоварва пожарогасителя върху апарата. Със сух, сложен, хрущящ звук телефонът става на парчета. Доктор Селкирк отскача назад.
— Хубавичко го виж, Джийн — казва й мис Жустиню. — Само ако мръднеш пак, ще си го получиш право в лицето.
— Предполагам, ще ми се случи същото, ако се опитам да изляза през вратата или прозореца — обажда се доктор Колдуел. — Хелън, не смятам, че си обмислила нещата достатъчно добре. Няма никакво значение дали ще отменя тази процедура, или не. Можеш да изведеш Мелани от лабораторията, но не и от базата. Всички изходи се охраняват, а извън периметъра има патрули. Не можеш да спреш мисията.