Само ако го нямаше споменът за ужасяващия глад, зейващ вътре в нея. Кошмарната наслада от кръвта и месото в устата й. Защо мис Жустиню не я попита за това? Защо не беше изненадана, когато видя, че Мелани умее да разкъсва и яде хора?
— Онези мъже… — почва внимателно момиченцето.
— Мъжете в базата?
— Да. Те. Онова, което им сторих…
— Те бяха скитници, Мелани — отвръща мис Жустиню. — Убийци. Щяха да ти сторят нещо още по-лошо, ако им беше позволила. Щяха да го сторят и на мен. Не бива да се чувстваш зле заради онова, което стана. То беше по-силно от теб. Не си виновна за нищо.
Въпреки страха си, Мелани просто трябва да попита:
— Защо? Защо да не съм виновна?
Мис Ж се колебае.
— Защото природата ти е такава — отвръща. А когато Мелани отваря уста за следващия въпрос, учителката поклаща глава. — Не сега. Сега няма време, а разговорът е много сериозен. Знам, че си изплашена. Знам, че не разбираш. Обещавам да ти обясня, когато имаме време. Когато сме в безопасност. Засега… просто се опитай да не се тревожиш, опитай се да не тъжиш. Няма да те оставим самичка. Обещавам ти. Ще се държим всички заедно. Става ли?
Мелани мисли. Става ли? Темата на разговора я плаши, затова донякъде е облекчение просто да й обърне гръб и да не мисли за нея. Но въпросът виси над нея като тежест и тя няма да се успокои, докато не получи отговор. Най-сетне, макар и неуверено, момиченцето кимва. Защото изведнъж й хрумна такава гледна точка, от която нещата не изглеждат толкова зле: мисъл, която досега се е крила на дъното на тъгата и тревогата, крила се е така, както надеждата се е крила под всички ужасни неща в кутията на Пандора.
От сега нататък мис Жустиню ще й е учителка всеки ден.
27
Заобикалят Шефърд и карат напряко през нивите към обещания от сержант Паркс поток, който се оказва плитък приток на река Флит. Пълнят десетина четирийсетлитрови пластмасови туби с вода и ги товарят в специално предназначения за тях отсек в джипа.
После Жустиню съблича пуловера си и го изпира в бързотечната вода, търка го в един камък, изстисква го и пак го плакне. Кръвта постепенно пада от нишките, ръждивочервени облаци се вият във водата и бързейчетата ги отнасят. После го окачва да съхне на антената на джипа. Пуловерът е толкова тежък, че превива антената и тя застава почти хоризонтално.
Мелани използва водата от потока, за да измие синия гел от тялото си. Миризмата му й напомняла за лабораторията, казва тя на Жустиню, а и така със синьото изглеждала много глупаво.
От потока поемат към някакви координати, които сержантът прочита от запазен файл в мобилния си телефон. Търсят един от тайните складове, установени и заредени с припаси още при пристигането на военните в базата преди началото на програмата: предназначението им е да обезпечат евентуално отстъпление към Бийкън при извънредни обстоятелства, като тези от сутринта. Скривалището трябва да съдържа храна, оръжия и амуниции, лекарства и комплекти за първа помощ, туби с деароматизатор, таблетки за пречистване на вода, карти, радиостанции, олекотени одеяла — все неща, от което биха имали нужда. Всичко обаче остава в рамките на пожелателното, тъй като се оказва, че на мястото на тайния склад е останала само празна дупка. Някой го е намерил преди тях, скитници или бог знае кой друг. В най-добрия случай е възможно още някой да се е спасил от базата и да се е добрал пръв до припасите. Сержант Паркс обаче се съмнява да е станало така, защото този някой не би имал достатъчно време да изкопае пръстта до капака на склада и след това да го опразни изцяло преди тяхното пристигане. Навярно складът е ограбен отдавна.
Става ясно, че от тук нататък разполагат само с наличното в джипа. Правят инвентаризация, отварят всички отсеци в колата, за да видят кои са празни и кои — заредени. По устав, обяснява Паркс, би трябвало всичките да са заредени. Не изказва на глас втората част от мисълта си — след толкова години военна служба му е ясно, че уставът далеч не е нещо задължително.
След инвентаризацията има и добри, и лоши новини. Отлично заредена е аптечката на джипа, както и оръжейният отсек. Отсеците с хранителни припаси обаче са на три четвърти празни. В най-добрия случай пакетираният наличен порцион, разделен на пет, ще им стигне за два дни. Намират още две раници, пет манерки за вода и сигнален пистолет с пет ракети.
Най-тревожното от всичко е, че откриват само три туби деароматизатор, една от които вече отворена и начената.